Имам чувството, че поколението на нашите родители, когато децата им пораснат просто не знаят какво смислено и съзидателно да правят със себе си и това живи ги убива. Затова се вкопчват в децата си и започват да се опитват да съпреживеят вместо тях техния живот, респективно да ни казват как да живеем, да се конкурират с нас за обичта на внуците си, да ревнуват от другите баба и дядо, които излиза че им отнемат едничкото поле за реализация. Просто не знаят накъде да продължат - не виждат посока за себеразвитие, дори не им хрумва че има такъв вариант.
Като й казах на баба ми (на 65г беше тогава) че направо й завиждам че има възможност да прави каквото си иска без да се налага да работи и има свободата си сякаш е на 18 и че аз ако съм на нейно място колкото и болежки да имам ще живея всеки ден като за последно ще пътувам ще уча нови неща така смаяна ме погледна... и попита и за кого бе баба - викам и за собствено удоволствие - беше ли ти приятно на времето да учиш защо да не учиш сега нови неща. Това по повод на приказките й като я питам как си и тя ми вика - "никак- чакам си часа" и това при положение че макар и на възраст не е болна. Направо откачих - това е като да умираш всеки ден отново.

Надявам се нашето поколение да е по-изобретателно, пък и изборът и изкушенията ще са много повече, а и живеем в съвсем друг свят. сега можеш да си деен активен и успяващ и на преклонна възраст ако си създал някакъв бизнес , който да управляваш.Дори и малък това си е активен начин на живот, какъвто се надявам ние да живеем. Още повече, че нашите родители са видели как техните родители при социализма просто ги пенсионират и те остават да вегетират някак встрани от живия живота - без алтернатива - нали нямаше частен сектор. И може би несъзнателно се поставят в този модел и страдат че сега те стават тези - ненужните.