Така е...
мисълта ми беше че нашите емоционални щети могат доста да се редуцират когато приемеш, че понякога твоите родители просто се държат като деца...(с това имаме пресен опит) и да ги пожалиш. Тогава ти самата няма да им се ядосваш толкова, което си е една голяма икономия на нерви.
Мойте родители са и от двете породи - и то в двете им крайности та...просто нямам думи, едната сякаш е оперирана от майчински чувства, а другия се докарва на сина ми по-велик от татко му... иначе интелигентни хора , но емоционално се държат като 5 годишни понякога, какво да ги правя?!?
Жал ми е че остаряват и май не мога да им се ядосам истински. Те вече не са в силата си. Може би точно като тях и ние сме свикнали те да са такива каквито ги помним от детството, а те също като нас са се променили. може би грешката е от двете страни на линията- може би и нашите очаквания са завишени- като към онези енергични и делови мама и татко които са ни възпитавали. Не знам.
Знам само че някакси спряха да ме ядосват толкова гафовете им, просто защото вече не очаквам да не ги правят.

Не искам да съм незаменима за децата си. Така се случи, че известно време имах основателна причина да се опасявам, че няма да мога да видя сина си пораснал. Това много ме промени и осъзнах че колкото повече хора го обичат, макар и по техния си дори и смахнат на моменти начин -толкова по-добре за детето.
То ще вземе от всеки от тях това което му е сродно, стига да могат да общуват. Не искам непременно да го правя по мой калъп. не че малкото скорпионче може да бъде поставено в някакъв, де

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от fascinatingoceanid на 16.05.07 00:46.