Знаеш ли..аз бях съвсем различна..Бях много чувствителна и плачех от всяка дума, която ме засягаше по някакъв начин..Когато каката беше малка..на 5-6 месеца, баща й замина войник и останах сама с родителите му,...а моите родители на 500км..
Свекърва ми колкото ми помагаше два пъти повече ми вгорчаваше живота с всевъзможни забележки, които сега ми се струват незначителни, но..тогава, колкото и да се стараех,не успявах да й угодя и..много ме нараняваше..
После..живяхме сами, тя спря да помага..-беше най-щастливия период в живота ми, но...горчилката си остана.., както и непрекъснатите обвинения в какво ли не и..вечните претенции към мен.. И..така много години..
Живеех с мисълта да угодя на всички..пък то не се получаваше..
Когато спрях да се съобразявам с всички, на мен ми беше много по-тежко, но...изведнъж ВСИЧКИ взеха да се съобразяват с мен..Осъзнах, колко в старанието си да съм перфектна по начина, който другите искат, всъщност съм загубила своето лице някъде..и..просто не живея своя живот..
Това естествено не само не дава възможност на другите да ме уважават, ами..аз самата почнах да не се уважавам..
Преживях много тежки неща..осъзнах много неща за себе си и за хората с които са около мен..и...разбрах,че човек трябва да НЕ прави компромиси с нещата, които смята за важни.
Разбрах,че децата не са ни собственост и,че не може човек да се реализира чрез тях..
Разбрах,че човек започват да го уважават и оценяват, когато той знае какво прави и когато отстоява правата си и се бори за мечтите си..
Изобщо..много неща осъзнах..
Малко късно..
Във времето в което съм възпитавана, не беше приет ожената да има свое собствено мнение, ако то противоречи на това на по-възрастните роднини.. Родителите ми не ме бяха подготвили за живота такъв, какъвто е, макар да съм им много благодарна з авъзпитанието , което са ми дали, както и за доверието, което са имали в мен.
..
Свекърва ми казваше:"Трябва да чакате да умрем ние, за да живеете вие"..
Не..
Не искам да чакам..
Искам да живея сега..
Пожелавам й дълъг и щастлив живот..
Но..искам своя..сега..
Когато загубиш много от нещата, които са ти били опора и в които си вярвал..и оцелееш след кризата, която не може да не те споходи, ставяш по-спокоен..понеже просто си разрал,че можеш всякак..и..тогава започваш да правиш нещяата, както ги искаш наистина..и..ако не стават така, просто си го казваш..и се поправяш...и..продължаваш..
Не знам дали е опит..
Не знам дали е спокойствие..
Обаче..знам какво не искам и какво не бих позволила и..макар пак да се съобразявам с другите..вече се съобразявам първо със себе си..
Малко доза егоизъм е чудесно да има човек!
Пък и..знаеш ли..установих,че когато дадеш на човек възможност да вземе решение..той не винаги взима решението, което ти искаш..Ако знаеш какво искаш-най-добре е да си го казваш..и..ако е възможно, то най-често се случва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите