Аз, не знам дали по скоро го правя за Ива или за себе си. Просто обичам да и купувам. Старая се да са полезни и образователни неща, но ми се случва да са и глупости. Не мисля ,че е трагедия ако поиска кичозен пластмасов чук от 2 лв. и аз и го купя, в крайна сметка и тя трябва да знае, че не всичко в живота е важно, не всичко задържа вниманието, не всичко е ценно, че нещата се счупват и престават да са интересни... това е един от начините да го разбере... Имали сме и случай да поиска глупост и да не я получи, имало е сръдни и пак не получаване, имало е и сръдни и получаване на глупостта. По големите подаръци са за празниците, донася ги Дядо Коледа и винаги са внимателно обмислени, включително и тези от бабите и дядовците.
За храната, има категорично забранени неща които просто не се купуват. и не подлежат на коментар.
Дрехите за мен не са подаръци, те са си задължение на Родителите. Обичам да е облечена с красиви дрешки от качествени материи - цените обвикновено са им високи, за дрешките за вкъщи държа най-вече на материята. Дразня се когото не си пази дрехите, но още известно време ще проявавам разбиране - все пак още е малка. Баща и държи да не носи чужди дрехи, уважавам това негово мнение, макар че не го споделям съвсем, досега не е обличала чужда дрешка.
общо взето не знам дали устоявам на изкушенията, не мисля че материалните неща са най-важните, не бих купила кукла от сто лева, а още по малко кукленски дрешки на тази цена, поне не и сега - при сегашните ни възможности, но с радост ще отидем тримата на разходка в друг град и ще ги изхарчим. Ние обичаме да ходим навсякъде с Ива, обичаме да и показваме нещата, независимо дали е куклен театър, арбанаси , царевец, ловИч, парад за 6 май, или гларус, радостта от ококорването на очите и като вижда нещо ново- това е наркотик.
Не съм лишавана от материални неща, е разбира се не съм имала всичко,но то и годините бяха такива, като дете, винаги съм се чувствала обичана, играли са си с мен и са ме оставяли сама да взимам решения - даже прекалено сама Искам нищо да не е липсва на Ива, но най мноо искам да не и липсва обич.
общо взето критериите на всеки за безразборно угаждане са различни. Зависи от фин. възможности, възпитани и т.н. Определено Ивка е най-нагласения член на нашето семейство, обаче от това сме доволни и ние с баща и, почти всеки ден след работа някой от нас носи нещо -аз нося книжки, пъзели,глина, гланцово блокче, Иво сладолед или шоколадче и ми е много приятно когато Ива, важно заявява на хората че мама е "по интересните неща", а тате по храните. Не знам дали е прекалено

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kasmet4e на 11.05.07 15:59.