|
Закачам се за теб, като последен постинг...
Ама много сте ми чудни значи като ви чета . Направо ме хвърляте във вагона с цигулките! Една се нагърбила сама с цялото домакинство, че и за децата сам-самичка се грижи, на втора й помагат нечии родители (но не и мъжът й ?!?), на трета някой друг й гледал детето като малко...
Извинете, ама какво означава "млади се оженихме, живееше ни се още" ?!? Че кой ви е карал да се жените и да правите деца? Или в по-мекия варинат, ми таткото не бил готов... е какво значи не е готов бре?!? Ми 9 месеца има да стане готов, то бебето не се появява от днес за утре! Да си наляга парцалите и да се подготвя! Жените как можем! Значи и те могат!
Така, след като разбуних духовете, вече по-меко
Според мен за неадекватното родителско поведение от страна на мъжете са си виновни САМО и единствено жените им. И абсурдът далеч не почва с появата на дечица, а още от първия ден на съвместното съжителство. В началото се опитваме да се докажем колко сме кадърни и как добре се грижим за къщата и не даваме на мъжа да пипва нищичко, понеже ние го правим по-добре и по-бързо. А и освен това така сме възпитани, да му се не види . Че понеже мъжете работят (а ние все едно не работим), вечер като се приберат трябвало да си почиват (явно жените с анякакви роботи, които нямат нужда от почивка). Или пък разни "услужливи" тъщи и свекърви се намесват да помагат и мъжът пак остава встрани от действието. Ако е свекърва, положението е: ох, на мама детето, да не се преумори. Ако пък е тъща, следва ситуацията: ти трябва да му покажеш колко добра жена си и как можеш да въртиш къщата, затова аз ще ти помагам, а той да не върши къщна работа, те мъжете не могат. Глупости най-разнообразни!
В резултат на горното поведение мъжете естествено свикват някой друг да върши къщната работа и си намират друго занимание (хоби, почивчица, тв, музика). По този начин те не само несъзнателно натоварват съпругите си, но дори не осъзнават колко много работа свършват те. Защото когато не си вършил сам нещо, не можеш да оцениш факта, че някой друг го е свършил. Мъжът приема за факт, че къщата е винаги чиста, дрехите винаги изпрани, манджата винаги сготвена. Как и кога се случват тези неща, той никога не се е замислял. Той дори не поглежда към пода, за да види дали е чист, защото това просто не е негов ангажимент. Не знае къде стои олиото, защото никога не е подправял салатата. Не знае как се ползва ютията, защото никога не е гладил. И ето ти го великият парадоск: когато двама млади се съберат да живеят заедно, често нито един от тях няма представа как се върти домакинство. Но докато мъжът си го признава чистосърдечно и веднага, жената се прави, че всичко знае и тайничко звъни да пита мама как се прави това и онова. Жената я е срам да си признае, че не знае, да не би да я помислят за глупава/мързелива/некадърна, с една дума, за лоша жена
. И още от този начален момент тя несъзнателно се нагърбва с всичко. В началото е много горда от себе си - леле как добре се справям, си мисля тя гордо и щастливо. Но след някоя годинка вече не й е толкова гордо и щастливо. Разнообразието и тръпката да се грижиш за собствен дом се е превърнала в уморителна рутина. Но за това време и мъжът е свикнал нищо да не попипва вкъщи и шансът да бъде научен тепърва да помага е минимален, а и свързан с много разговори, натяквания, спорове и скъсани нерви.
След време идва бебето. И пак започва същата история - старата песен на нов глас. Тъщата и свекървата като по-знаещи и можещи се намесват в грижите и изтласкват таткото. Правят го за добро, но последиците са тежки и за цял живот. Или пък младото майче решава пак от криво разбрано възпитание да се докаже колко добра майка е и докато се усети всички грижи за бебето лягат на нейните плещи. Но бебето пораства, става дете и се оказва, че бащата е нужен. Само че той не знае как точно да "помогне" и как да се държи с детето, защото е изпуснал няколко години бащинство. Колкото и странно да звучи, родителските умения са много подобни на математиката - изпуснеш ли един урок, нататък всичко ти е пълна боза и да наваксаш е много трудно, почти невъзможно.
Така че, скъпи майчета, възпитанието на мъжа в ролите на съпруг и родител трябва да започне от първите дни... за да е лесно и успешно
Мъжът ми нямаше грам, ама наистина грам! опит в каквато и да било домакинска работа, когато започнахме да живеем заедно. Просто майка му вкъщи ги носеше на ръце и те нищичко не попипваха (и сега носи брат му и баща му). Е, сега човекът знае как се прави абсолютно всичко: може да чисти, готви, пуска пералня, глади бебешки дрешки, разхожда бебето, спи с бебето в една стая (аз първия месец и половина спях в отделна стая, не можех да се отпусна и да заспя при бебето, будех се от всеки негов шум - сега ми кажете, че съм не хитра ). Когато се роди Сашо, го стегнах и си взе 2 седмици отпуска и за тези 2 седмици не сме имали баби да ни помагат - сами си се научихме да си гледаме бебето. Сега го къпем заедно, а той може да сменя памперси. Всеки ден ги оставям за един час вечер да си общуват двамцата, а през това време аз мога да пиша дъъълги постинги в клуб Бъдещи и настоящи майки .
Малко дълго стана, а и е време за къпане, така че ще ви оставям .
И моля ви, стегнате ги малко тези мъже, те вече отдавна не са деца, напротив, имат СВОИ деца. Време им е да се научат да се грижат за тях и да поемат отговорности
|
Re: Хайде да си говорим zа татковците [re: *щypчo*]
