|
|
| Тема |
 Re: Абе*щурчо*... [re: ДжacтaПpacтa] |
|
| Автор |
*щypчo* (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 02.03.07 16:11 |
|
|
|
Е..при такива ситуации, аз също съм нащрек..
Съвсем права си, като си познаваш таткото да се притесняваш..
Уф..
Нашия татко е обратно..даже като знае,че возя малкия с колата и ..изпада в ужас (уж заради движението..)
Дори като е и той в колата все се притеснява да не стане нещо..(защото движението било ужасно..и..другите шофьорни невнимателни)Понякога ми е трудно да се справям с толкова притеснения..
А аз съм инструктирала таткото да оставя Александър само на пода, ако реши...и..въпреки това, го наблюдавам,че ако се налага да излезе от стаята, първо ме вика мен или направо ми го довежда..
Надявам се,че и когато ме няма постъпва така..
Уф..
Като се сетя аз каква паника изпитах като видях дъщеря си на 20 дни да лети от креватчето си към килима..си представям ти как си се почувствала..
Ядосвам се .. Даже много.. Най-много се ядосвам от мрънкане, когато не знам как да помогна..(от децата) А иначе..възрастните могат да ме ядосат и по-лесно..Но..да ти кажа честно...установих,че си заслужава да се ядосваш само, ако бих могла с това да променя нещо (дори за следващ път..) Иначе..си е чисто хабене на нерви..
| |
| |
| 
|
|
