|
О..не искам да те отчайвам, но..това ми звучи много познато..
Преди години , когато родих голямата си дъщеря живеехме при свекър ми и свекърва ми..Отначало съпругът имаше голямо желание да помага и изобщо..много се вълнуваше от всичко свързано с бебето, НО..в желанието си да "помогнат" родителите му всъщност много го отчуждиха от детето..
Най-напред почнаха със забележките, защо той ще мие прозорците, докато аз съм бременна..Свекърва ми, очаквала аз да помоля нея,...понеже..д.етенцето й никога не било мило прозорци..и...как така, ще помага на мен, а на нея не е помагал никога..Същото с еповтаряше с килима, с чистенето..и с всичко..
Като се роди детето..съпругът прилежно се прибираше най-късно в 20ч за къпането на бебето, а родителите му всеки ден му обяснваха,как не е нужно да се притеснява,понеже...те ще ми помогнат...
Не казвам,че са лоши хора..
Просто ..
Навредиха на сина си, на децата ми, на мен...
В крайна сметка след 2г се преместихме, НО..съпруга ми НИКОГА повече не придоби навици да се грижи за децата..Аз се справях все по-безупречно..все по-малко имах нужда от помощ и..съответно все по-малко получавах..
Това е един порочен кръг...
Ако искаш да опазиш семейството си, не се оставяй да те убедят,че след време, че като порастне,че като се устрои, като......Няма КАТО..Майката става родител веднага след като роди, понеже за 9м успява да свикне с неудобствата..,но...таткото става татко, когато започне да се грижи за детенцето си..
Любовта идва с грижата..Това не важи само за децата, а за всички..
Искам да кажа,че работата е само извинение..
А ти..не се справяй толкова добре с всичко..оставяй работа и за таткото..
Понякога татковците просто се чувстват излишни...
Опитай да намираш за него работа..Не непременно да стои до бебето и да се чувства безпомощен..Давай му по-леки задачи..- да пазарува, да разходи бебето, докато спи...
Оставяй ги по-дълго заедно, но гледай отначало да е във време в което не се изисква нищо особено...
Уф..надявам се да се включат татковци по темата...понеже те най-добре знаят причините, които могат да отдръпнат един баща..Чак не ми се вярва,че като децата порастнат, някой, който не ги познава добре би могъл да се грижи повече...,но...знам ли...Киттен казва,че има и такива татковци..
Пожелавам ти да намериш верния път..
|
Re: Хайде да си говорим zа татковците [re: Rosabelle]
