Здравей, при нас имаше такъв период въпреки, че баткото винаги си е живял с нас. Не е от липсата на навик. Просто е по наследство поне при нас. Свекър ми е имал много сбъркано поведение по отношение на сина си (мъжът ми) и той не знаеше как да се държи със сина ни. Въпреки, че е първо дете и е логично да му се радва и беше толкова желан и чакан нооо! Се държеше точно като мъжът ти. Не можех и за минута да ги оставя двамата без да се скарат и детето да е разревано. Много ГОВОРИХ на мъжът ми. Той е разумен и иначе спокоен човек и ме разбираше и казваше, че съжалява: не знам какво ми става но страшно му се нервирам! Държи се като момиче! И други такива. След месеци да не кажа година разговори с него и обяснения най-сетне нещата се промениха но мисля, че има значение и това, че Васко порасна и не се държи като бебе и сега имат почти нормални отношения е мъжът ми кипва от време на време но ако съм наблизо и имам възможност го поглеждам "страшно" и промърморвам "спокойно" и нещата се разминават. Но той и сам се научи (имаше желание) да приема нещата по-спокойно. Интересното е че момченцата някои бащи не ги приемат като деца и искат от тях да се държат като "големи мъже" което е невъзможно. И когато бащите разберат, че всъщност искат много от едно дете нещата се оправят. Говори много на мъжът ти защото иначе баткото може да се настрои лошо не само към баща си но и към сестричката си. А и детето има нужда да се бори с тате а не с мама! Наистина трябва да имат някакво общо занимание. Мойте ходят заедно на риба.
Съжалявам, че стана много дълго но дано да съм помогнала.