и на мен ми се дописа в тази тема... е не всички моменти са ми спирали дъха, но са останали в съзнанието ми започвам ,не по важност, по скоро по хронология
1 Била съм може би на около3-4 години, мама се хвърля в леглото ми и със сълзи ме прегръща, лекари ми бяха насмели диагнозата и казали , че едва ли ще доживея 20г.
2 татко беше във болница, с изгаряния и аз 5-6 годишна, извадих от джоба си парченце пъстърма, специално отделено от закуската ми за него. Това по някакъв начин завинаги остана в сърцето му.
3 Първият ми учебен ден- същинска катастрофа, върнаха ни от училището в което бях карала предучилищната, не ни бил там района, тръгнахме по другите училища, цветята увехнаха и се наложи да ги изхвърлим...
3. когото, мъж ми ми подаде ръка, за да слеза от автобуса, вълнението на първите дни на гаджалъка ни
4, подарената без какъвто и да е повод въдица - този подарък много дълбоко ме трогна, почувствах се страхотна от поканата да споделя хобието му. и до днес това е най-хубавият подарък който съ получавала от него
5. радостта, че съм приета в УНСС, в желаната специалност и единственото в живота ми напиване по този повод

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите