Ха така! И аз сам Деси, и аз имам син Алекс, и пак реколта 2004 г.Готино съвпадение! А сега по темата:
-когато почина баща ми, бях на 8 г. и смятах, че е свършил и моят живот, чувствах се незащитена, самотна и ядосана
-когато започна първата ми ученическа любов, чувствах че полетя
-когато същата тази любов отиде войник, чувствах, че това е краят на нещо истинско и непорочно
-когато разбрах, че съм приета в бленуваната от мен специалност маркетинг, чувствах се горда и можеща
--когато се запознах с мъжа ми, чувствах, че живота ми тръгва в нова и непозната за мен посока
-когато майка ми ми съобщи, че лекарите имат съмнение, че е болна от рак чувствах, че след загубата на баща ми, едва сега разбирам, колко много я обичам
-когато разбрах, че майка ми е добре, чувствах, че от този момент нататък ще ми бъде повече от майка и ще я допусна по-близо до себе си
-когато мъжът ми каза, че иска дете, почувствах, че имам собствено семейство
-вечерта, в която направихме Алекс!Вечер изпълнена със страст, любов, надежди, страх от неизвестното и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите