|
Ами точно от това се оплаквам и аз - няма никаква дисциплина - никъде! Всеки си кара както си знае, както е било последните 40-50 години. Малко са истинските професионалисти. Тотално невежество и
корупция цари и в лекарските прослойки - да не обидя някой, но такива са моите впечатления. По-възрастните лекари явно нямат навика да се ограмотяват или го правят с подозрение. Като видя някой читав специалист - без значение в каква сфера - се вкопчвам в него като за последно. И аз като другите обикалям да събирам по няколко мнения за всяко нещо, за да отсея информацията. Омръзна ми вече!!!
Искам да ви разкажа малко за себе си - как кърмих двете си дечица, понеже случаят е интересен от гледна точка на информираност. Значи първият син преди 5 и половина години - отникъде нямах информация за кърменето, с интернет не боравих и т.н. В болницата - тотално безхаберие - никой не ме посъветва, нито ме нагледа как се справям. В резултат - напукани зърна, мастит, температура, зверски болки в гърдите. Бебето реве денонощно, аз не знам какво да правя с него. Пълна драма. Започнах да се изцеждам - защото ме болят гърдите, от друга страна не знам на бебето стига ли му кърмата. В резултат кърмата намалява, почвам да дохранвам с АМ. Депресия, в която се чувствам непълноценна майка и се терзая, а не мога да направя нищо. Ранно захранвам и т.н. - на 6 месеца бебето дали имаше и едно млечно хранене, при това смесено?! С други думи - пълен провал, поне според мен!!!
Сега с второто дете- имам интернет, събирам информация за кърменето, за стимулирането на лактацията от сученето на бебето. Бях направо изумена от знанията, които придобих. Идва си зълва ми от Германия с бебе на 5 и половина месеца - само го кърми, без никаква вода (аз съм бременна в третия месец)!!! Отново съм шаш - как така?! Цяло лято без вода? Тя ми обяснява търпеливо немският модел. Една седмица ни гостува - седмица, която е безценна за мен! Виждам как си кърми детето на поискване, а гърдите й не са огромни, както си представях, по-малки са от моите даже. Не се изцежда. Виждам колко са спокойни и двете с бебка, как кърменето нито я тревожи, нито я боли. А аз съм изпълнена с дълбоки комплекси, но някак си решавам, че този път, като се роди бебето, ще се боря докрай, ще направя най-доброто за детето си. И добре, че съм го решила - защото след 5 години в родилния дом нещата не са променени на сантиметър по въпросите с кърменето. Никой нищо не обяснява. Водят децата с формулата в шишето, а на два пъти, след безуспешните ми опити да кърмя, акушерката ми заяви да не се мъча, понеже преди половин час хранила децата! Вечер трябва да се боря с акушерките, за да ги убедя да ми водят бебето в 12 ч. през нощта да си го кърмя, а не да му дават АМ. Едната се съгласи, но другата - не. Да не говорим, че бебетата са в стаята до моята и след 4 ч. сутринта ги слушам три часа в леглото как се дерат горките гладни, но им почивали стомахчетата до кърменето в 7 ч. сутринта. Една вечер дадох подкуп (почерпих-разбирай), за да си спи бебето при мен в стаята. Е, тази нощ нямаше плач, тайно си кърмих бебето и в 3ч., и в 6 ч. сутринта, въпреки че ме предупредиха да не го правя.
И тъжната статистика - от 7 родилки докато бяхме в болницата, кърмех само аз! Оказа се, че никоя друга мама нямала кърма. Но те не се и опитаха, а аз съм свидетел как момичето в моята стая си спря насила кърмата, че я боляли гърдите. Един доктор не се намери да поощри родилките да кърмят, да ги убеди колко е полезна кърмата за бебетата, поне коластрата да им бяха дали първите няколко дни! Тъжно ми става, като се сетя за тези първи дни, гладният плач на бебетата нощем и тия шишета, дето мамите им пъхаха в устата. Само аз кърмех моето бебе, с упоритост, граничеща с инат, заради която ми излезе име в болницата, та накрая ме оставиха на мира и дори ми позволиха да влизам в детската стая и да вземам бебето да го храня, когато плаче.
И ето - времето изтече - вече сме големи, а се кърмим както от първия ден, без никакви проблеми. Всички комплекси останаха зад гърба ми. Не че пак не се тревожих в началото дали бебето поема достатъчно мляко, добре ли наддава, не е ли жадно и т.н. - но всички проблеми се разрешаваха един по един, и не без вещите съвети на мамите в този форум. Даже за водата бях пуснала специална тема лятото - нещо от сорта - за кърменето на бебето по време на жегите - дали няма да го обезводня , дава ли се вода и т.н. Тогава ми отговориха доста мами, а Andrea$ ме посъветва да кърмя на поискване, и че бебето не може да е жадно при това положение. Вслушах се в съветите и не съм имала никакви проблеми, за което много благодаря на всички мами от форума, които тогава се включиха и ми помогнаха.
Малко дълго стана, но основното, което искам да кажа е - моят опит ми показа, че "инстинктите" на родителя по отношение на неговото бебе в голяма степен се определят от информацията, с която разполага, и от опита, който има. Защо първото дете не успях да го кърмя, а второ да? Моят организъм си е същия - значи и двата пъти съм могла да кърмя, ако имаше кой да ми каже, да ме насочи, да ми привлече вниманието! Защото желание несъмнено имах и двата пъти. Да не би първият път да съм била по-малко майка, защо тогава инстинктите не ми помогнаха да се справя с нуждите на бебето ми? Защо нашите лекари не процедират като тези в чужбина? Защо не ни учат да кърмим, защо не настояват да кърмим!!! Защото аз пак казвам - в болницата аз кърмих не с подкрепата на докторите и акушерките, а независимо от липсата на каквато и да било подкрепа! С цената на упорство и разправии с акушерките, и на почерпки и какво ли не - само и само да ми носят бебето, да не го хранят с АМ! Това е тъжната истина и затова аз съветвам всички - интересувайте се от новостите, ровете в интернет, събирайте информация - иначе в БГ няма оправия! За съжаление...
Калоян - 06.05.2001
|
Re: Аз предлагам да спрем с [re: cchery]
