Много се чудех дали да ти отговоря, следя мненията по темата и съм доста объркана. При нас се получи обратното - откак се роди Алекс, свекъра и свекърва ми си имат кого да обичат повече и се поуспокоиха. Към мен никога не са имали искрено добро отношение, но сме се търпяли без сериозни сътресения. Ние със съпруга ми доста се карахме след всяко ходене до Варна, но иначе изглеждаше безоблачно. По празниците едвам издържах у тях, но си мълчах и плачех вечерно време. Не са се държали с мен зле, просто не бяха сърдечни и свекърва ми никога не пропускаше да бъде хаплива, нали е у дома си...
Но с бременността стана съвсем зле - при мен отбор хормони, а нейното отношение се промени към лошо. Аз се чувствах все по-уязвима и за 20 дни по Коледа що плач изплаках... Аз съм доста нападателна иначе, не допускам да ми се месят и т.н., но тогава се чувствах доста слаба (сама, в къща, в която се държат с теб като с чужд гост). Не беше кошмар, но се забелязваше, явно, кофтито отношение, защото бъдещият татко се ядоса и един единствен път застана срещу майка си. Тя много се обиди, но нещата рязко си дойдоха на мястото. Откак се роди Алекс, вече си имат и нов обект за обичане, сина си го изоставиха (нали застана на моя страна), но ние спряхме да се караме на тая тема. Колкото повече пораства бебето (а и като ходим във Варна, престояваме у нас, често аз съм само с малкия) толкова повече се наместват нещата.
Моят извод от тоя дъъълъг отговор е, че не е хубаво да се живее постоянно с родителите на когото и да е от двама ви. Свободата е велико нещо, Санчо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите