Тъй, почвам оттам, че е направо нечовешко един лекар да стряска и да хвърля в паника мама на толкова малко бебе. Предвид достатъчните притеснения по време на бременността, която при теб е свършила само преди 2 месеца, тази лекарка е ......... не е лекар.
При нас положението е подобно - Бела си се поти при всяко ядене от шише, пръстите на крачетата са й почти постоянно студени, ако ще и апрески да й сложа. На 2 месеца беше 5,600 кг и 59 санта и никога не е ставало въпрос, че има признаци за рахит. Стряска си се детето, но при наличието на един много див батко вкъщи, е неминуемо.
В случай, че се докаже диагнозата за рахит, профилактиката, която ти е изписала - с увеличените капки Вигантол, е нормалната в случая и за която аз знам от прочетеното и от познати, които са имали подобен проблем с децата си. Тези увеличени капки може да ги продължиш повече време, докато изчезнат признаците.
А всъщност лекарката спомена ли за омекване на черепните кости, обикновено зад ушичките? Това вече е сигурен признак за някакъв рахит. Даде ли ви направление за ортопед (обикновено изпращат бебетата за първи път на ортопед средата на 2-я месец) - по принцип той гледа за луксации на тазобедрените стави, но при едно такова посещение винаги опипват фонтанелата и цялата главичка и би могъл да сложи или отхвърли въпросната диагноза.
За сокчетата - не знам кой какво отрича, защо го отрича и правилно ли е, но в момента в България има много сериозно противопоставяне на 2 схеми на захранване на бебетата. Едната е за изключително кърмене до 6-я месец, което означава, че до тогава бебето не бива да приема нищо друго, освен кърма. А другата е за въвеждане на сокчета/ храна, започвайки от 2-я месец. Има достатъчно инфо и за двете неща - мисля, че ти сама ще прецениш кое е добро за твоето бебе. А пък ако нещо подробно те интересува и за двете схеми, мисля, че никой в клуба, няма да има нещо против да ти отговори.
И накрая, въпреки, че май трябваше да почна с това в началото, не се притеснявай, опитвай се да прогониш паниката, за да може трезво да възприемеш това, което ти се поднася и ти предстои. На страха очите наистина са големи и виждат нереални и несъществуващи неща. Вярвай ми, от опит ти го казвам. Сега, когато имам второ дете, виждам колко излишно съм се притеснявала с баткото. Пиши какво е станало в крайна сметка!
Константин - 10.11.02
Белослава - 06.05.06
|