Момичета, извинявайте,че се намесвам в темата ви, понеже точно в момента нямам 2 годишно дете, но..съм имала 3 и никое от тях не е проявявало аграсивност.
Най-напред искам да кажа,че не обвинявам майките за агресивността на децата им, но..зад всяка постъпка на дете има някаква причина.
Най-важното е преди да накажете детето (на каквато и да е възраст) да се опитате да разберете истинската причина за тази постъпка.
Ето, Кали е разбрала,че детето й е станало агресивно заради мъчещото го зъбче. Ако не беше обърнала такова внимание на проблема с боя, а беше отклонила вниманието на детето в друга посока, може би изобщо нямаше да се повтаря.Сега обаче той знае,че това действа и те ядосва и..може да гоповтаря винаги,когато иска внимание, когато иска да те ядоса или когато реши да провери дали все още има същия ефект..
За да можеш да откриеш истинската причина е нужно да се посветиш изцяло на детето си, а това изисква много време и много търпение.Не е лесно.Обаче си заслужава.
Лично мое мнение е,че децата сега са доста агресивни поради факта,че гледат телевизия, а дори в детските филмчета, основното е агресията над различните..
Моя съвет е, да не оставяте децата дълго пред телевизорите.Знам,че за много майки това е начина да намерят малко време за себе си, обаче помислете за децата си.
Моите деца, някога гледаха само Сънчо до близо 3 годишна възраст.Сега обаче и Сънчо вече не прилича на някогашния..та не знам дали бебчо като се роди изобщо ще гледа нещо.
Другото, което аз съм забелязала е,че децата са по-кротки и по-добри, когато......са ангажирани с нещо.
Знам,че е по-лесно да ги оставите да правят каквото искат, а вие да си пиете кафето с приятелки(не конкретизирам, просто знам,че е по-лесно за всички), обаче на децата на тази възраст всичко много бързо им омръзва. Трябва непрекъснато да се измисля ново занимание, защото бликат от енергия, която така или иначе, със или без вашето желание, те ще изразходват.
Ето защо, моя съвет е да им се обръща повече внимание и да се сменят често игрите..Колкто повече ангажирате вниманието на детето си, толкова по-малко то има време да измисли някоя беля.
Още един съвет бих си позволила от личен опит. Внимавайте със собственическото чувство на децата си. От малки ги учете да дават играчките си на другите БЕЗ да очакват в замяна да получат нещо. За целта винаги носете играчки- ваши и предварително от вкъщи обяснете на детето,че носите и за приятелчетата му по нещо. Когато му купувате плодове или вафли (всеки с разбирането си..), купувайте и за себе си и за таткото и за братчето или сестричето..за да знае,че всяко нещо което правите за него , трябва да бъде направено и за другите.
Постепенно децата се научават да делят вниманието ви, пък и защо да са агресивни към другите деца, ако другите деца само им се радват?

Сега се сещам,че моя син имаше проблем с някой деца, които му пълнеха главицата с пясък на площадката..
Много се възмущавах,че майките не правят забележка на децата си. Обикновено премествах своето дете от мястото, където имаше опасност да му се случи това.
Веднъж обаче той напълни косицата на едно друго дете и.. единственото, което направих беше да изтичам при другото дете, да му почистя главичката от пясъка (до колкото е възможно), след което се извиних на майката на детенцето и повляках моето към вкъщи, без никакви обяснения.
Това изглежда свърши работа, защото не се повтори ..


Е..това е, което си спомням за сега..Разчитам като родя, много бързо да си припомня как се гледаше бебе, защото в момента симисля,че всичко съм забравила.
Тогава ще имам нужда от помощта ви.
УСПЕХ
Наистина не е лесно да научиш детето си на всичко,което искаш, нонай-важното е да си последователен, да правиш всичко с обич и детето ти да се чувства сигурно в теб. Когато забраниш нещо - да не го допускаш, ако единия родител е казал нещо, да не му противоречиш, дори ако не си съгласен.. изобщо..търпение се иска момичета и много здрави нерви..но най-много се иска спокойствие и обич.

Сигурна съм,че най-важното е детенце да е здраво..всичко друго си идва на мястото