момента, в който мисля и дишам само за детето. Малко ударно, като заминах една командировка, която си аранжирах съвсем умишлено, напук на всички. Татето се нацупи и аз смело заявих, че се махам за 3 дни да не му гледам киселата физиономия (голямо съм прасе понякога); на мрън-то на майка ми как Рая сигурно щяла да плаче и как точно ще се оправят казах "Стига сте ми насаждали чувство за вина, ще се оправите някак си" и си бих камшика. Ей, хора, първата вечер в хотела се чудя какво не му е наред на туй хотел, докато загрея, че просто е тъмно и тихо и не слухтя с вечно будните ми 10%... Както и да е. Оня ден празнувахме 5 годишнина от сватбата - само с татето, без да бързаме, пръснахме сума ти пари с чистото съзнание, че наистина ни писна да мислим първо за нас като семейство и след това за нас като хора, а вчера - ойларипи! - за пръв път от 2 години организирахме пълна "празнична програма" - първо на бира, после на ресторант, после 2 дискотеки с приятели. И аз се обадих само 2 пъти вкъщи!!!

Това са само видимите белези де, просто иначе някак си се успокоих духовно и като че ли се понаместиха нещата в мен, около мен, в работата, в къщи... Да чукна на дърво, но дори времето ми стига за всичко, вкл. да си купувам и да чета книги... А най-тъпото е, че отвреме-навреме се промъква една такава гадничка мисъл - мале, дано не тресне някой гръм от някъде, така, както преди две години уж бях в същото положение - всичко под контрол, всичко ок, и после - кво стана, та... Акомпанирана от мисълта, че вече май съм готова за 2-то дете :))))) Щото така да е спокойно, просто не си е от работа :))))

Тъй де. Иначе - хора, тази седмица Рая става на 2 години! Успях да преброя 16 зъба от онези дни. Сложихме първото полио!!!!! (Не помня дали успях да се похваля тук). Всяка седмица ходим в Макдоналдс и яде пържени картофи, ура! Водя я за ръчичка и се гордея. Голяма девойка ми е тя, просто съм изумена, че съм майка на пораснало момиченце. Рая говори смислено, свързано, не винаги й се разбира точно, но просто знае адски много думи вече. Знае как се казваме с тати, какво работим, познава нашата кола между паркираните на улицата... Изумява ме с всяка секундичка. Плюс че вече е абсолютна фльорца- сама си избира дрехите за навън и настоява тя да си ги облича и отвреме-навреме дори ги съчетава по цветове

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите