Здравейте, момичета!
И ние растем както всички останали. Плямпаме ги разни, също подреждаме и чистим и там всичко както си му е ред.
Вече втора седмица не взимаме храна от кухнята, за която преди толкова ми беше мерак да я науча да яде. От една страна отдавна започнах да събирам забележки към въпросната храна, а от друга преди две седмици Дени пак я тръшна познатата ни вече бактерия Ешерихия Коли. Разбира се няма гаранция, че е от кухнята, но реших да си вържа гащите.
Момичета, това бе една от най-трежките седмици в живота ми. Започна се една нощ с няколко повръщания на фонтан. На следващия ден до обяд продължи повръщането съчетано с висока температура. Следващата нощ тепературата спадна, но започна невиждано за мен разстройство, което продъжи близо 5 дни. Междувремено преживяхме обезводняване, което си е наистина страхотия, не пожелявам на нокого да разбира какво е. Най-страшно от всичко обаче беше отговорността. Направих всичко възможно да спася детето си от антибиотик и съм горда, че успях. Всички доктори около мен обаче ми опяваха само това - антибиотик!!! От друга страна аз знам, че специално коли бактерията може да бъде оставена на самоизчистване, стига да се увладеят симптомите. А и имам горчивия опит от изписването ни от родилното, когато пак ни изписаха с нея бактерия. Тогава дадох на Дени антибиотик и знаете ли какво? Бактерията не се изчисти, но изпражненията й станаха петролено зелени и я започнаха коликите още от 10тия ден. Тогава се консултирах с д-р Мангъров (шеф на детското отделение на инфекциозна болница в София) по телфона, който се постара да не изразява емоции, но си пролича, че се възмути от идеята да се дава антибиотик на толкова малко бебе (цял живот ще съм му благодарна на този доктор!). Каза ми да си кърмя детето и да оставя бактерията да се изчисти сама. И наистина на два месеца пуснахме нови изследвания и всичко беше ОК.
Пиша всичко това, за да оправдая ината си по отношение нежеланието ми да дам лекартва на Деничка и този път.
След 5 дни ходене по мъките и изпробване на почти всичко, което знаех против разстройство - ориз, оризова вода, смекта, ентерол, картофи, моркови и едно хомеопатично лекарство (но не назначено от хомеопат) най-сетне й дадох едно сокче на Хип. Мисля, че се казваше ORS-200. To e специално против разстройство. Дадох й по обяд около 20-30гр и до вечерта стегнахме положението. Ако ми се наложи, следващия път ще започна направо от него.
Междувременно Дени отслабна ужасно. Тя и без това си е дребосък, направо се свърши за тия няколко дни. Бузките изчезнаха, ръчичките й се свършиха, станаха мънички като на новородено.
Разбира се смелостта да оставя Дени да се самоизчисти дължа и на факта, че още я кърмя. През 5те дни разстройство тя отказваше всякаква твърда храна и безброй пъти се благодарих, че поне не отказваше да суче. Повтарях си, че това е най-доброто лекарство и стисках палци всичкода се нареди. Но беше много тежко. Колко пъти съм се питала - не бъркам ли? В главата ми се въртеше една мисъл, която бях чела някъде:
"Ще дойде момент, когато всички лекари, близки и изобщо всички около теб, ще ти казват, да направиш нещо, а майчиният ти инстринкт ще казва обратното. В този момет послушай майчиния си инстинкт!"
Е, в нашия случай татето ме подкрепяше напълно, но всички останали...
Преборихме се! Кой знае още колко подобни изпитания ни чакат. Както казва свекърва ми: "Така побеляват на майките главите."

П.П. От тогава мина седмица. Вече сме добре. Дени здраво наваксва с яденето и мисля, че си върна загубеното тегло.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите