Ох, това с нервирането колко ми е познато! Само че не мисля, че е депресия, а просто бушуващи хормони. Поне при мен се случва така де - докато съм доволна и щастлива и изведнъж и една дума може да ме разплаче, а към някой хора развивам направо алергия (приятеля на сестра ми, например, аз и без друго не го понасям, трябва ли да ми се навира в очите )! И като ми случи такъв изблик и мен ми става съвестно после и се извинявам на бебчо и го погалвам през коремчето!
А за това с ударите, не знам какво да кажа! Не че не са ми били проблем (аз съм си доста разсеяна и вечно бях в синки заради това), но откакто съм бременна гледам да се пазя и да внимавам повече, че сигурно по-силния удар в корема например не е хубаво нещо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите