Много сте ми интересни –честно
Тръгвате на борба с вятърни мелници и после се оплаквате наляво и надясно когато не успеете.
А ти (и такива майки като тебе), ВИЕ, какво правите по въпроса за да не се случват такива неща и да не си трошите нервите? М? Точно – ни-що.
Ако разгледаме случката като поведенчески модел, какво бих коригирала аз.
1. Безропотното позволяване от страна на детето да му бъркат в пликчето с еди-какво-си и на всичкото отгоре одобрението на майката. Я да погледнем същата тази майка когато яде сандвич и към нея се приближи непознат човек/дете и с неизвестно-колко-чисти ръце си отчупи от сандвича. Каква ще е реакцията? “ама как може”, “Какво нахалство”...и пр. възмущения. Е, защо? Защо възрастния се възмущава, а детето трябва безропотно да даде от своите си гризки? И то без дао тчитаме факта, че ръцете на другото дете може да са били на някое не много чисто място и съответно да внесат в пакета с гризки неясни микроби.
2. При хващането на ръката (дори и с два пръста) какво очаквате от другата майка? Да ви се изини ли – та вие атакувате нейното дете!!! Тя никога няма да седне да пита каква е била ситуацията. Това, което тя вижда обръщайки поглед е към детето й е, че някоя-си посяга на детето й и веднага се включва първосигналната реакция на майката да вдигне скандал. В този момент всякакъв опит за обяснение и логично разсъждение ще бъдат посрещнати с още по-голяма злоба. А вашето дете ще види една майка, която вика, ядосва се и излиза извън нерви. Добър образ, нали?

Моите решения са следните:
1. Децата ми са научени да не дават своето без да получат молба за това. Е, не е задължително да е “моля те” или “може ли” – все пак мъниците не са учили етикет. От там нататък те сами решават дали да дадат или не.
2. При описаната атака от страна на друго дете, това което бих направила е да сложа ръка пред устата му така, че другото да не може да бърка. След това ще се обърна към майката и високо ще кажа “Госпожо, бихте ли наглеждали детето си” или нещо подобно. Така аз атакувам директно майката (а не детето й) – по този начин първо наблягам на факта, че тя не следи детето и второ – насочвам вниманието на всички наоколо към факта, че нейното дете атакува мойто.

Извинявам се, че постинга ми изглежда като четене на конско.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите