това с окупираната пързалка е често срещано явление.

ако има кой да се погрижи за натрапника ок, но ако няма /т.е. може и да има, но да е горд със завоеванието на чедото си/ си трябва намеса. защото бутане, блъскане и щипане на стълбичката на пързалката или на площадката на орпързалката са доста опасни.

ставаш и му казваш "слезни веднага от пързалката". половината слизат и се срамуват, защото усещат, че са се самозабравили. другата част обаче са си доста противни. почват приказки от вида "Няма пък", "Коя си ти да ми казваш", "Пързалката не е твоя", "Не давам на нея/него/тях да се пързалят защото..... ""Ако искаш да знаеш тази пързалка е на моя татко и той има ...."повтарям да слезне веднага или ако иска да се кача да го сваля аз. е, освобождават я.....

на мен не ми минава мисълта, че може дете да не ме послуша. аз като майка на най-малко дете обикновенно съм и в градинката между блоковете привечер. и няма нито един друг родител. Къде са тия родители??? Явно не знаят законите.... може би е глупаво, но аз се чувствам отговорна и за другите деца и им се карам понякога. Или направо им забранявам да правят нещо си. Което не ги настройва против мен, напротив. като слезнем на площадката се надпреварват да ми разказват/показват какво ли не. и ми помагат като се връщам с повече покупки.