Абе, уж лекарката беше сигурна, ама ще видим.
Д-р Коларов после ме пита: "А ние за какво се борихме, за момче или за момиче?" /защото лекувах стерилитет при него/, и аз му отговарям: "За детенце". Тъй че - все радост е.

Моят тумбак най-накрая от една седмица насам си личи по-осезателно, а и аз ходя с блузи и ризи по тялото, та се фуклявя наляво-надясно с тумбачето.
На килограми съм наддала 2-3 кг и още нищо не ми тежи, но пък често ми се сецва кръста и често, като легна по гръб, после едва-едва се обръщам...
Ама няма защо да се оплакваме отсега, че до 6тия месец са най-леките ни дни от бременността...После - ще има да мрънкаме, че ни е лошо, тежко, оплаквания от подути крака, разширени вени, яко ритничета, много изпотяване и т.н. екстри.
Иначе и аз плюскам каквото ми се хапва, и аз много уважавам черешите.

По разсеяност равна нямам напоследък в работата, дори направих няколко грешки, ама...случва се..., поправих ги
Колежката ми вика - на теб само това бебе ти е в мислите, "Ами кое да е?", питам аз...А тя: "Работата!", уж се майтапим, ама ще дойде и тя на тоя хал...

Мислех вчера да ходим със съпруга ми на лекцията за бъдещи родители в Шейново - имаше пусната такава тема от Collibri, но не успяхме да се организираме навреме...За сметка на това си гледахме черно-бял филм: записания преглед на УЗ при д-р Мазнейкова. Брояхме по пет пръстчета, гледахме очички, ръчички, коленца, главичка, чухме сърчицето. Таткото най-накрая видя за какво става въпрос.

Свободно време? ...Ами през делника - никакво - от работа вкъщи, пазаруване, готвене, ядене, някой филм...и Сънчо.
Но пък през уикендите сме с приятели навън, сега като се оправи времето - по-честичко ще си правим разходки и из парковете.
И ми се кара колело, пък не ми даваааааааааааааааат! Нищо, ще си пробвам ината пак.


Тва е от мен.


Enjoy Life!