и-и-и Ан все ще намериш с какво да ни разчустваш бе мила,аз имам един страх който незнам как ще преодолея страх ,че на мама момичето вече няма да е само на мама е това време е далечко ,но аз понякога си мисля за него,вчера ходихме на паметника на Левски там всяка година абитуриенти поднасят цветя и ние ходихме да ги гледаме и тати ми вика и мами представяшли си нашето вики абитуриентка -ми-не се смей стана ми мъчно и му казах не ми си мисли за товаей такива работи твоето разказче ми дойде много на място благодаря ти,а ти събираш ли си някъде"писанията" за да ги подариш на вики после ,а знае ли човек може и в книжарница да си ги купим някой ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите