Това е върха! Аз имах нещо подобно, но в по-лека фаза преди 2 години. Пих 2-3 кафета с една жена от съседен блок и от другата седмица се започна - звъни на вратата и вика - "Аз пак да дойда тука да изпуша една цигара..." Сяда у нас и започва да разправя за детството си, за бала си /преди 10 г./, за съучениците си един по един, които аз не познавам, за безпаричието си, за мъжа си, колко бил гаден и т.н., и т.н. ... та тая цигара се превръщаше в кутия... После взе да вика мъжа ми, да й оправя бойлера, контактите, печката, незнам си какво, аааауууууууу... такава лепка не бях срещала. Накрая започнах да се крия от нея, ама не беше чак такъв патологичен случай като твоята де... щом усети, че не я обичам много, се разкара, даже и ме подминава като ме види - ГОРДААА...
Незнам как ще разкараш тази кукундрела, обаче трябва да действаш много крайно, ако се наложи!!! Няма право така да те пресира и да ти пълни ежедневието с глупости. Трябва да реагираш рязко с тая и незнам, ама да я е страх едва ли не от теб. Как ще те кара да се чувстваш ти виновна за жалкото й положение бе? Не ти стигат твоите си лични проблеми, ами и с тая на главата си. Бедна, болна, каквато ще да е - ти не си и длъжна с нищо. Мисля, че един хубав бой ще й подейства освежително.

И най-дългият път започва от първата крачка...