На мен пък не ми е ясно защо децата се учат да пишкат в гърне, а не направо в тоалетната (с детска седалка, разбира се). По-хигиенично е, по-естествено, пък и можеш на практика да му покажеш какво трябва да прави вътре. Пък в гърнето и да клечиш и да викаш пиш, нали няма да се изпишкаш;) Пък да държиш детето с часове на гърнето, само и само да се изпиша вътре, го намирам за изтезание;)
Иначе Цвета си има гърне. Харесва го, вика 'пиш', сяда, ама за нея това е игра. Изобщо не зацепва, че 'пиш' не е някакъв ритуал, а онова, което прави в памперса.
Но това си е лично мое мнение. Ще ми е интересно да прочета за удобствата на гърнето.

Отделно - кой как мисли да гледа детето си си е лично негова работа. Външни хора могат да се месят само ако има някакви екцесии. Ако някой поиска съвет - давам, ако покаже че не го харесва, мога да се помъча да го убедя с аргументи, ако съм убедена, че греши. И до там.

По темата - ако майката мисли да повива детето, следва да й се обясни за луксации и т.н. Ако мисли просто да ползва пелени - ОК. Аз самата се позамислих за съвсем мъничко, но мързелът ми надделя. Не знам какво щях да реша, ако имаше опцията 'пелени под наем', всъщност знам - пак памперси.

За Андреа. Що на мен ми изглежда невъзможно приучването на малко бебе. (не е подкрепено с мед. доказателства, но ми изглежда рийзънъбъл) 1/ Пикочния мехур на бебетата е много малък, той не може да задържа урина. Бебоците пишкат по малко и много често (поне мойта прави така и до сега). т.е. трябва упражнението да се прави на всеки час. 2/ В сайтът, от тези които си дала, който аз погледнах, пишеше как бебето започвало да заема позиция за 'Пиш', когато има пиш. За да стане това, то трябва да има известна координация, най малкото да може да кляка само - не по-рано от 10-ти м. 3/ Теорията, че бебетата имат вроден инстинкт за 'пиш' не ми изглежда вярна, щото еволюционно тоалетните се ползват от доста малко време. При животните не е така => и при хората не може да е вродено. И 4/ Не можеш да си представиш как бебетата усещат кога са готови за дадено нещо. Аз непрекъснато се удивлявам. Та от тази гледна точка, задължение на родителя е да осигурява възможност и да показва, а работа на бебето е, да реши само кога да се научи.