Недей така, че наистина ме уплаши, въпреки че в момента в който прочетох, че си я оставила в колата и реших че нещо не е наред

Аз пък понякога ако ми се наложи аз да я водя в яслата или дори и да не съм я водила аз сутринта, пак ми се случва на път за работа да ме обземе паника като погледна в огледалото за обратно виждане столчето на Анна- а то празно. Просто за момент забравям, че е в яслата или вкъщи с баща си например и за секунди ми минава безумната мисъл че съм я забравила някъде, че не знам къде е....Много гадно. Ама май всички имат подобни моменти, насън или наяве.