Нали знаете на какво приличат пръчиците? Държа в ръце една такава – 7-8 сантиметра дълга и половин сантиметър широка. Виждали ли сте такива? Щом четете тука - виждали стеее, виждали. А запитвали ли сте се какво може да зависи от една такава пръчица? Нищо?! О, нееее, правилния отговор е – ВСИЧКО! Държа я в ръцете си все едно държа граната и се чудя дали ще избухме или не. Гледам я и чакам. Чакам да се появи една чертичка. Или три. Въобще трябва да е нечетен брой. Ех, тези нечетни числа!
Гледам и броя секундите. Броя и чертичките – ето я първата. Усмихвам се с надежда. Ноооо, започва загадъчно да се появява и втора – първо едва-едва (сякаш е само привидение), но после засилва цвета си. Мираж ли?! Не! Жива истина!!!!! С надежда чакам третата чертичка. Колко да чакам?!
Това е – две чертички. Пак! Отново! Изведнъж се обливам в пот. Не, това не може да се случва на мен. Нали внимавахме?! Нали се подсигурявахме?! Или май една вечер....малко през пръсти погледнахме на сигурносттаТОЙ е виновен! Той е ДЛЪЖЕН да ме пази!
Ами сега?! Да му казвам ли или да поемам пътя към кюртажната?
Трето дете?! НИКОГА! Не и аз! Не и отново! Н-Е!



Скачам. Заспала съм облегната над решетката на бебето – пак я мъчи зъб горката! Оглеждам се – няма пръчици, няма чертички. Всъщност тапетите са на райета – досущ комплект от по две чертички. Трябва да се сменят. Трябва! Не искам да виждам две чертички никога повече.
Отпускам се на възглавницата. Всъщност, защо се тревожа?! – нали вчера ми дойде!
Лека нощ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите