Извинете, че се намесвам, но имам опит, който бих искала да ви споделя. Моя много близка приятелка ми разказа как в университета са правили лабораторни изследвания на кръвта си, като всеки е тествал своята. По кръвните групи се оказало, че едно от момичетата не може да е дъщеря (биологична) на родителите си и това й дошло като голям шок и гръм от ясно небе, въпреки че съществувала и възможност за грешка. В последствие се оказало, че наистина е осиновена... Та аз си мисля, че е по-добре детето да научи истината от родителите си, а не по някакъв начин от някой или някъде, защото истината винаги е стряскаща, поне в първия момент. И именно защото е толкова стряскаща, си мисля, че е добре детето да научи като малко, да отрасне с тази мисъл и да знае, че е избрано, а не примерно на 12-13 години в язвима възраст някоя злобна съседка да му подхвърли, че истинската му майка го е изоставила, защото е лош (само примерно говоря). Мисля си, че това е мисъл, с която всички околни трябва да свикнат да живеят, а не да е нещо, крито и споменавано под сурдинка, едва ли не най-големия коз за обида към семейството от някой недоброжелател. Друг е въпросът, че у нас може би това е все още "тема табу", но аз лично се възхищавам на хората, осиновили дете!



Всяка прилика с реални лица и събития е абсолютно възможна!