Здравейте и от мен!
Аз поддържам мнението на Цъфи, дори споделям мнението на Катига за егоизмана пушачите, макар и аз да съм била някога такъв. 2 години преди да забременея се отказах напълно от тях след едногодишни неуспешни опити. И съм щастлива, че не съм пушач и най-важното -не мога да навредя на нашето бебче, което расте в мен.
Всъщност аз съм горе-долу в същото положение-баща ми и майка ми са пушачи и си пушат, баща ми особено не се съобразява въобще. Съпруга ми е непушач, именно той беше стимула ми при отказването на цигарите преди. Но съм благодарна, че си имаме спалня, в която мога да стоя на спокойствие и да не ми дими никой. След около 2 месеца се местим в новия ни дом и категорично съм решила да не се пуши там. Сега само ще търпя и ще си стоя в моята стаичка.
Но не им и мълча, защото понякога не изтрайвам и се дразня от това, че не помагат на собствената си дъщеря. Когато помоля за свеж въздух без цигарен дим им държи до следващия ден, а тогава отново напомням без никаква капка свян, защото искам бебето ни да е живо и здраво.
Не им се давай, ако трябва им напомняй всеки ден-най важното сега е да се грижите - и те и ти за теб и за живота, който носиш-нали е от тяхна плът и кръв...