tova go prochetoh prez April v br. 16 na Kapital

Нашествието “Телетъбис”

Андроника МАРТОНОВА

Вземете пластилин в ярък цвят. Жълто, червено, резеда и синьо-лилаво. Оформете тяло като на симпатичните Барбарони (ако сте от поколението, което ги познава). Към заобленото място отзад прибавете повече пластилин, че да изглежда като памперс. На тумбака издълбайте правоъгълно екранче. После към тялото налепете... кълки. Точно така, не “ръчички и краченца”. Защото кълките са нещо друго: те са набити, къси и завършват като свински копитца. Сега главата. Абе, честно да ви кажа, в нея има нещо от комикс-кучето Пиф. Има и нещо прасешко: зурлеста муцуна и заострени уши, щръкнали встрани. Очите - тях можете да ги вземете от сребърната лисица на баба ви, но аз ви съветвам да поискате от някой кожар. Важното е погледът да отсъства! Идва и сюблимният момент. Търкайте пластилина между дланите, докато се получи конец. И го лепнете на главата като антена, която приема образи от живота на хората.
Така се правят тъбита. Те са Тинки Уинки, Дипси, Ла-Ла и Поу. Ако не ги знаете, пуснете в събота или неделя сутрин Би Ти Ви. И гледайте “Телетъбис” - детския сериал на Би Би Си, създаден през 1996. (Или си купете книжка от “Егмонт България”). С голяма мъка ще кажа, че това май е един от най-успешните продукти на престижната британска телевизия. Лично аз го наричам “ТелеТЪПИС”. Обаче малчуганите и (забележете!) тийнейджърите изпадат в инфантилно-дебилен захлас при вида на четирите трътлести кукли, говорещи с речник от 20 думи.
(Някои го наричат бебешки, не знам...) Добре де, не са кукли, а актьори, облечени в чудовищни дунапренови костюми и с безизразни маски. Голям праз, че клепачите им мърдат нагоре-надолу. На всичко отгоре Тинки Уинки, Дипси, Ла-Ла и Поу се движат в стерилен студиен декор от изкуствена трева и хартиени цветя. Има и зайци - единственото живо нещо в сериала. Забравих. Има и Слънчо с личице на истинско засмяно бебе, определено свежа идея. Тъбитата си имат пластмасово-тенекиена къща в стил “пост-седморката-на-Блейк”.
А сега е ред на фундаменталния въпрос: какво всъщност се случва в “Телетъбис”. Какво пък толкоз правят тия Тинки Уинки, Дипси, Ла-Ла и Поу. Отговорът е НИЩО! Могат 15 минути като гламави да подскачат около едно цвете и да викат “Цвете, цвете, цвете...”. Направо настръхвам.
“Телетъбис” е ориентиран към най-малките. Принципно тъбитата трябва да запознават децата с формите, цветовете, числата; с основни действия като криене, скачане, пързаляне. Явно успяват въпреки безумната сценарна и естетическа реализация на сериала. Популярността им вероятно се дължи на някакво подсъзнателно ниво или на онези, които още не са се откъснали напълно от детството.
Може би аз нищо не разбирам, но мисля, че “Телетъбис” подценява децата. Отраснала съм с нахаканите кукли на Джим Хенсън от “Мъпет шоу” и “Улица Сезам”. И там се учат числа и форми, но се говори и за сериозни неща от света на възрастните. Понякога чудовищата мучат. Пее се рок и джаз. Кипи живот: куклите се влюбват, карат, гонят, изяждат, танцуват, летят в космоса. Заразително витални и емоционални са. Не унифицирани и вечно радостни като тъбитата. Всяка е с ярко изявен характер. И пол. Колко тъжно, че модата на безполовостта се настанява и върху екрана на невръстните зрители. Ето затова няма да си изхвърля старите играчки - нито русата Барби, нито сладникавия Кен

Floss!