Прочетох дискусията до сега и си мислех, че нямам право да пиша, защото не съм имала тези проблеми, или поне не в такива мащаби. Дъщеря ми вече е почти на 4г. но нямам спомен да се тръшкала в магазина или на улицата за нещо. Е случвало се е да се разплаче за играчка или вафла, поплаче-поплаче и минава като на всяко дете. Живея в София и отдавна не плащам данък обществено мнение, много ме интересува какво си мислят хората ако си водя детето за ръка , а то плаче. Аз обяснявам разликата между "искам" и "имам възможност" или "имам парички". Та тя почна да пита дали мога да и купя това или онова, а не искам да ми го купиш. Когато беше на 8 месеца започнах работа и се наложи да я гледа баба и, отначало тя идваше у нас , а зимата дететт се премести при нашите защото имаха парно, и я взимах петък вечер, а я връщах в неделя.На зная дали това не повлия малко отрицателно на детето, оставам с впечатлени че тя си мисли че не е била послушна и затова е била цялата работа. Дори вече 1,5 година откакто си е при нас и ходи на градина прави уговорки ако ходим при баба и дядо да не оставаме да спим там или поне аз да съм с нея. Малко се отплеснах, но тя може би се старае да е по -послушна и внимателна. Да плескала съм я по дупето и я оставях сама в спалнята. После говорех и тя обещаваше , че това няма да се повтаря. Думата "обещавам" при нас е малко свещена, защото ако обещаеш нещо то трябва да го изпълниш, а не просто да кажеш добре и после нищо. Имам случаи когато тя е наказана, после казва че няма да прави така, обръща се и прави поредна магария. И тя просто си знае, че трябва да отиде в спалнята(и се почва разговор с някоя играчка, хлипайка тя обяснява че мама и татко пак са я наказали, а пък един ден тя ще стане много послушна). Нека детето да ви се извини(същото се отнася и до вас) ако е направило нещо нередно. Просто го третирайте като голямо с последващите отговорности от това, като все пак се знае , че мама и тати взимат последни решението на този етап. Голяма полза има когато и покажа на улицата или в магазина друго дете , което се държи грозно с родителите си или се тръшка за една дъвка. Просто това и се запечатва и понякога и светва лампичка когато и тя реши да действа със сълзите. Карам се , макар че тя е много ранима и заплаква само ако и повиша тон и ме моли да не и викам. Та май е по лесно да го обясниш вместо да го изкрещиш.