аз имам три дъщери. никога не сме се "били", но дисциплината в къщи винаги е била "желязна". те знаят, че аз командвам парада и това е. дневен режим е имало още от раждането на всяка от тях. има си часове за ставане и лягане, ритуали за зъбите, ръцете и лицето, ясно разбиране защо молитвата е задължителна, какво се яде и какво не се яде, какво се пие преди сън.

беше ужастно смешно, когато за първи път ги оставих двете първите с баба им на селото на нейните майка и баща (и дядо им беше там). бяха побъркали от смях и шаш всички с неща като "това не се прави сега. ама как няма да се къпем днес - не може да се спи мръсен, нали сме играли на двора. ама аз без чай от мента не мога да заспя. ама как ще разказваш ти приказката, бабо, мама каза аз да разказвам първия ден на магда, защото съм по-голяма, а утре е нейн ред, за да се упражнява за като дойде новото бебе. ама ние салата я ядем без сол. и дядо, гледам те, че не съм ял плод от сутринта - то бива несериозно отношение към здравето, но твоето ме изненадва - че ти си интелигентен човек, толкова ли не четеш книги." и така без край. вярвайте ми като дойдох да си ги прибера свекър ми се чудеше да вика ли или да се смее до припадък, а за съседките да не говорим.

при всяка следваща бременност предишното бебе получаваше задачи по отглеждането на новодошлата. занм, че ви изглежда странно сигурно. и аз не знам как се получи, но е така. да не говорим пък какво беше като бяха просвещавали децата в алианса за това как се раждали бебетата. пълна паника у учителката.

но не си мислете, че са от тихичките. и те май са наследили моя твърд характер - дано да продължим по-правия път, че иначе ще трябва да се строяваме.