Аз не познавах моята акушерка, не си бях плащала и не съм и мислела 4е нещо по специално от на циганките ще ми се случи. Но водите ми изтекоха и нямах време за уговорки :)) В родилното акушерката която беше на смяна дойде до мен ( аз бях на легло със системи за предизвикване на раждането и колани да слушат тоновете на бебо ) и ми хвана ръката и ме попита страх ли ме е много. Аз и казах да естествено . Тогава тя се усмихна и каза:"Вси4ко ще е наред". Държа ми ръката 8 4аса докато тя и докторката на смяна ме отнесоха на ръце в родилна зала защото тоновете на бебо се загубиха.
Немога да ви обесня колко много зан4еше за мен това тази непозната жена да ми държи ръката. Не ми говореше, нито ми се е скарала за нещо. Просто ми държеше ръката.

Родих с форцепс и имах много шевове. Тази жена направи за мен пове4е отколкото бях о4аквала. Никога няма да я забравя.
1 месец след раждането ве4е сядах спокойно и нямах и спомен за болката от шевовете - това по отношение на възстановяване след голямо шиене :-) Незнам каква е разликата между обикновенната епизотомия и рязането при форцепса но не мисля 4е ме е "дърпало" пове4е отколкото другите жени в стаята с които бях. Единствения ми спомен беше 4е ме беше страх да акам :) да не се разшия - което е може би голяма глупост де :)))