Има много голяма разлика между това да шляпнеш някого по дупето и това да го пребиеш от бой... Не съм привърженик на насилието и никога не съм била бита, но от пошляпванията не съм се оттървала съвсем. Всъщност едно дете за да разбере какво може и какво не особено забранените неща трябва едно дълго и продължително повтаряне за да го запамети, т.е. да се остави следа в мозъка. Понякога обаче няма време за дълги и продължителни разяснения особено, когато става въпрос за терасата на 5-тия етаж или газовата печка, или контакта, или много други опасности, особено когато сме се изплашили прекалено много за него... тогава най-бързият начин да се регистрира нещо в мозъка е да се повлияе на рецепторите, т.е. потупването веднага регистрира неприятност следователно там нямам работа...
уф, не знам каква майка ще бъда, но не мога да се закълна, че няма да изяде някой шамар от мен в екстремна ситуация, иначе е много лесно да се каже с търпение и любов се научава на всичко...
Когато работим по цял ден понякога по повече от 8 часа, определено нямаме време да обръщаме достатъчно внимание на децата си и се надяваме те да ни разбират, но това е много трудно. Стараем се да имат храна и дрехи и всички останали бъзикни, които искат, но пропускаме контакта с тях. Според мен най-важното е да успеем да запазим връзката и доверието помежду си за да сме спокойни едни за други, но как се постига това - нямам идея, не съм чула за универсална рецепта...