Лелееееее Карли като чета за твоето момченце да ти е живо и здраво все едно виждам себе си като малка. Винаги съм се чудела моята майка как ме е търпяла. Не съм била наказвана, но шамарчета доста съм изяла . Такъв бяс съм била УЖАС. И инат. Може би затова майка ми има предпочитания към по-голямата ми сестра. Та тя винаги си беше кротичка и за всичко слушаше. Докато аз. Лелееее. Тя ми каже едно, аз-пет. Значи от всички братовчеди и братовчедки аз съм най-малка но по бели и простотийки съм ги слагала в джоб. Вечно бях с момчетата навън, игрехме на мач и все се оплакваха вкъщи с кого съм се сбила и кого съм ритнала по кокалчетата докато сме играли на мач. Или пък като ми забраняваха нещо от 300 кладенеца вода вадех за да го постигна. Майка все трепереше, че както карам колело ще се претрепя. Ама то си беше тръпка да се надбягвам с по-големите момчета. Още имам белег от един случай. И аз съм била някъде колкото твойто синче. Един ден майка ми излязла на двора, че комшийка и повикала за нещо. За няма и пет минути съм се качила на дивана, оттам на хладилника и после на печката. За отрицателно време съм нашарила стените с боб, хапнала съм си и в един момент майка се връща на бегом от неистов рев. И ме намира с боб в устата, в ушите, по стените и с цепната уста .

А сега като гледам моята племенница, лелеее по моите стъпки е тръгнала. Ама сега пък всички не могат да ме нахвалят