Ох, че болна тема. Все не ми се искаше да се включвам, че много ме е яд като се сещам колко пъти съм пристигала на работа разтреперана от яд. Спомням си сума "смешни" случай като някой да се реши да ми отстъпи и друг да ме ръгне в корема опитвайки се с бойна крачка да се добере до мястото. Или как в 9-тия месец бях само по тънка фланелка и гащеризон, не се сещам за дрехи с които е по-очевидно, че си бременна и се носех всеки ден до Шейново права в жегата (преносвах няколко дни и затова). А пък любопитните погледи на млади жени и момичета, които проучват корема ми щателно и в момента, в който ги погледна мигом се обръщат към прозореца или намират нещо супер интересно във вестника си...
Е имало е и доста пъти, в които са ми отстъпвали, трябва да си призная. но в 90% от тях това е ставало след като някой се провикне "няма ли кой да отстъпи на една бременна жена" и подобни.
А по маршрутките е още по-зле, защото отгоре на всичко са много ниски и тесни и ако не седиш е кошмар. А да не говорим като тръгнеш да слизаш. Аз няколко пъти припадах в претъпкан автобус след което мъжът ми започна да пътува редовно с мен, имам късмет, че работим почти в една посока. Та той успяваше да ми "извоюва" място в повечето случай. И мен много ме беше страх да не залитна при рязка маневра, защото всички дръжки и т.н. са ТОЧНО на височината на корема :( Иначе не ми е тежало и за ден (освен 3-4 пъти, в които почти губех съзнание).

Стискам ви палци да ви отстъпват, а ако не искайте си!!
Леко носене,
Милена