Нека и аз да внеса скромния си принос. Естествено в духа на темата: излизам от болница, лежала съм за задържане и се налага да пътувам с автобус. Намерих си място да седна (и аз не знам как), след което на следващата спирка се качи една баба с две пазарски чанти и ги сложи върху главата ми. Това го изтърпях, но тя жената за друго мислела. Като видя че не ставам започна "Момиче не те ли е срам, я стани да седна." развихри се скандал аз отказах изобщо да мръдна. И получих в замяна репликата "Ех всичките все сте болни бе, само ние останахме здравите". Тогава за пръв път в живота си не бях културна, прилична, вежлива и т.н. и реших, че повече няма и да съм. Бабата си получи каквото трябваше, но това е друга история. То вярно че в 4-ти месец не личи много ама.... това нейното си беше нагло.
Истината е че на мен място ми отстъпваха само младежи студенти или чичковци (да не се бърка с дядовци моля, те не отстъпват и на милиметър).

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
О. дьо Балзак