И при мен беше така и двата пъти. Исках дете и мъжа ми го искаше. Имах хубава работа, там нямаше да имам проблеми и родителите ми също се радваха за нас. И когато разбрах, че съм бременна (а всичко си беше планирано първия път) така се уплаших, така плаках..... Много се притесних и не толкова от страх от раждането - за това никога не съм мислила, нито преди да забременея, нито по време на самата бременност. Беше ме страх, защото не знаех какво ме чака занапред, защото се страхувах, че няма да бъда добра майка, защото бях сигурна, че оттук нататък живота ми коренно ще се промени, а аз не знаех какво точно означава това.
После всичко си дойде на мястото. Няма по-хубаво нещо от това да дариш живот. То е нещо невероятно красиво и удовлетворяващо. И нито хубавата работа и добрата кариера, нито спокойният и добър брак могат да се сравнят с това.
Не се страхувай, давай смело! А самото раждане е последното, за което трябва да мислиш. Не е чак толкова страшно.


Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...