Скъпи Дами,
Като Ви чета и ме настръхват косите. На мен също ми предстои раждане август месец в България и това май е най-страшното. Защо2 Ами защото аз раждах преди 3 години и половина в чужбина/ няма да казвам къде умишлено/ и раждането е най-хубавият спомен в живота ми, както за мен така и за съпруга ми. Като си дойдохме тук и разказвахме на приатели за това ни гледаха все едно сме побъркани или нещо чалнати. Сега разбирам защо. Много е жалко, че у нас, където определено имаме добри лекари отношението е грубо, примитивно и даже бих казала животинско. Тук хората се примиряват с болката и смятат , че това е нормално само защото е "естествен процес" Да ама не е така там се се уважава пациентката и това е много важно прави се всичко за да й е приятно и комфортно. Отидох в болницата на 2 см разкритие, на 3 см вече ми сложиха епидурала в система на гърба, настаниха ме в самостоятелна родилна зала-стая с картини по стената, кожени кресла за съпруга ми и майка ми, чак след като задейства епидурала ме прегледаха / никаква болка, никакви клизми, никакво бръснене преди упойката , за да не ти е дискомфортно/ и после ни оставиха, никой не ме е пресирал за нищо, не са ми предизвиквали по бързи контракции с медикаменти или каквото и да било. Цели 9 часа аз си лежах и близките ми бяха около мен, разговаряхме, гледахме телевизия, лекарите само минаваха да видят как напредват контракциите и да коригират дозата на упойката в системата. Накрая казаха, готово е, спряха епидурала и започнах да напъвам въпреки, че не усещах контракции те ми казваха кога, със съпруга ми се шегувахме през цялото време и докато се усетия малко ме цепнаха /еписиотомия се нарича/ защото бебока имаше голяма глава и защото там не се използва форцепс и още преди да му прережат пъпната връв ми го сложиха на гърдите , увиха го в една пеленка и го дадоха на бащата , аз бях толкова спокойна, но като видях сълзите в очите на съпруга ми всъщност осъзнах какво се беше случило, че вече сме трима. Тогава час извадиха краката на леглото, до този момент беше нормално легло, не са ме местили по магарета разни, тогава разбрах , че ме бръснат и то само в участъка където беше разреза и ме зашиха , имам само 1 шев. След още малко време прекарано в тази стая ме свалиха в нормална стая с още 4 родилки, но всяка си имаше отделно сепаре, с перде, дадоха ми едно хапче и ме оставиха да поспия, близките ми си отидоха и те спят защото за тях май беше по изморително отколкото за мен. След 4-5 часа бях вече на крак, вечерях и ходих да си взема бебето /там не ти ги носят/. Ето така протече моето раждане и не случайно казвам, че беше най-хубавият момент в живота ми. Сега имам едно хубаво момченце, бъбриво, контактно и в никакъв случай стресирано/ защото психолозите твърдят че стреса от раждането се отразява на подсэзнателно ниво на цялото детство на детето/. Като финал ще кажа, че бях в държавна болница, а не в някоя частна клиника и не съм платила нито стотинка извън здравната застраховка, цялото ми раждане беше поето от здравната каса и така се третират всички родилки без изключение, без привилегии!
А най-големия парадокс е, ча аз самата съм родена по същия начин / пак в чужбина/ безболезнено, с епидурал и то преди ......33 години. А тук жените продължават да крещят, да се мъчат, да бъдат подлагани на какви ли не изтезания като от испанска инквизиция. Готова съм да си платя, но дори и да дам пари колкото поискат, дори и да имам познат лекар пак не съм сигурна, че ще получа нормалното отношение, което очаквам защото всички тези "традиции" за които научих от вас няма да се изкоренят за ден два. Жалко е, но по грижата за родилката и бебтата, тоест бъдещите поколения на България се съди всъщност колко сме изостанали ментално и да не се оправдават лекарите и държавниците , че нямат пари, защото не скъпите лимузини ще направят повече бебета в България.
Накрая искам да поздравя всички български майки, че те са героини затова , че при тези условия имат смелостта да раждат 1-2 в редки случай и 3 деца , това пак е много за тези условия. И аз не съм лигла определено защото съм преживяла много по-сташни неща и съм се научила да уважам живота както моя така и на другите. Чета Ви от месеци, кога съм се ядосвала, кога съм се смяла, но сега вече не се сдържах.
Благодаря на тези , които издържаха до края и все пак ще помислят по тези въпроси особено тези които се наричат лекари.