Да де, и аз припках, малко на буква Г, даже с второто като ме преместиха от реанимацията в отделението на третия ден сутринта се подписах, че излизам на моя отговорност и си бихме камшика с бебето, но няма нищо общо като физически усещания с нормалното раждане - аз като раждах си четох вестници докато чаках да стигна пълно разкритие, щях и да се шматкам по коридорите, ако не ме бяха овързали с апаратура, гък не сам казала, болеше ме повече кръст, отколкото корем и изобщо си беше купон - от 12 като ми изтекоха водите до 4 сутринта стигнах почти пълно разкритие. Даже окситоцин не ми сложиха, защото никой не дойде да види какво става с мене, чак като зачестиха много контракциите ги викнах и апатичните лели докато дойдат, си бях почти родила. Ама на.
Коремът не виси целият - само имам образувана една голяма гънка точно над белега, която не изчезна и след като си върнах старите килограми.

Дай Боже всекиму лесно възстановяване, но ако на някоя й се върти мисълта сама да си поръча секцио, за нея е полезно да знае, че не винаги става така и че има и големи тесли.