Значи първият път ме изписаха на 6тия ден и се прибрахме тържествено с вързопчето вкъщи. Таткото си беше взел отпуска за 1 ден (беше удобно, че се падна петък). Признавам си, че много бях шашната - не знаех даже как да го повивам и затова таткото повиваше бебето в началото. Два дена след това дойде свекърва ми да помага -за 20 дена.
Вторият път ни изписаха на 3 дена - прибрах се и си бях абсолютна сама вкъщи- таткото не можеше да вземе и ден отпуска, нямаше и баби. Много трудно ми беше, защото това второто бебе не можеше да суче, голяма мъка беше.
Като си сам какво правиш - нищо особено - аз лично бях - кърмене, цеден, кърмене, цедене и двата пъти в първите две седмици. И ако можех и спях докато бебето спеше - това според мен е най-важния съвет - да си почиваш колкото се може повече, защото ти идва много нанагорно. Първите няколко дена адреналинът ти се е покачил от раждането и емоциите въобще по появата на бебето и ти се струва, че си супер жена, но не е така - затова почивай колкото се може повече - даже ид а трябва да прехвърлиш готвенето и чистенето на половинката - все ще оцелеете . За пране е добре да имаш пералня, защото и то е много времееотнемащо. Гладенето също отнема доста време, но е желателно (аз поне съм привърженик на това)
Ами май това е нещо като съвети от първа ръка

Hate cannot drive out hate, only love can do that