Още първия път, когато го видях всичките ми косми настръхнаха, нещо в главата ми забумтя и затрещя и на другия ден се събудих влюбена до безумие. За справка, моля, обърнете се към съседите - те ще ви кажат колко пъти съм излушала "Елмаз и стъкло", колко пъти съм изпяла "Хвани живота си в ръце" и точно колко сълзи съм проляла на "Спасение". Може би трябваше да спра и да се опомня, когато Тя започна да си тананика "Цвете от луната". Но не успях, защото следващият удар дойде с "Надежда" -та. Ще кажете какво толкова - някакво си парче. Но , боже, господи, какво парче!?!?!!! И понеже съм тръгнала да разголвам душата си, ще ви призная, че "Надежда"-та промени живота ми. Още щом Наско изпя "Не зная къде, не зная кога..." почувствах как кръвта ми запрепуска бясно из вените, получих лек световъртеж и... толкова вода изтече от очите ми, че Пешо от долния етаж вдигна ръце и каза:" Мамка му! Писна ми! Повече няма да оправям тавана!" след което ревна с глас.Това вече не го бях очаквала. Кой знае защо мислех Пешо за груба душа, но музиката е велико нещо! Ето гледаш го Пешо един такъв дребен, плешив и шишкав, обаче като чуе първите две ноти на "Надежда"-та кляка и почва да вие заедно с мен. От тогава минаха много часове и дни, календарът не веднъж смени своите листа. Пешо се ожени за Нея. Преживяхме заедно възторзи и неволи, видяхме добро и зло. Няма да разказвам какво правехме с тези, които не споделяха музикалните ни пристрастия, защото не одобрявам кървавите сцени, само ще спомена , че вече всички в този град се разхождат с плакати на БТР и пеят "Спасение"...... Но въпреки стрелите на безжалостното време, които промениха чертите на лицето ми, любовта в сърцето ми остана непроменена. Сега седя отново пред компютъра, вперила поглед в монитора и мисля, мисля за теб. И какво друго ми остава днес, освен да изръмжа пред целия свят: Киро, обичам те. Къде сгреших аз, че се родих в тяло на ротвайлер?