Повним, куче, повнииим!
А в Банско си беше истинско изпитание за тялото. Осем часа не е никак малко, а като сложим към тях и още около 5 часа за отиването и връщането. Да не говорим, че после сън не ме хвана чак до 5:45ч. сутринта. В 8:30ч. звънна и телефона, за да не взема пък и много да се успя. Вземам на йезуит да заприличвам - всякакси се опитвам да умъртвя телесните клетки. Отивам да си ударя бича.

V jivota vsichko se slychva i to mnogo chesto.