|
Срещнах Наско от БТР в средата на петнадесети век.
За първи път го видях, докато се разхождах в една слънчева и многознайна градина. Казвам за градината, че е многознайна, защото в нея избуяваха ябълки, червени орехи, калдъръми, клечки и рододендрони. А подобно съчетание винаги ми е подсказвало, че все нещо отнякъде можеш да научиш.
Наско от БТР беше благородник. И той се разхождаше. Аз бях дъщерята на готвача и за мен по-удачният глагол в случая бе – мотаех се по работа. Наско от БТР беше облечен с черен кожен панталон и бяла риза с дълги ръкави, чиито накъдрени барокови конусовидни завършеци веднага ме впечатлиха.
Косата му бе дълга и черна, кожата бяла, но не чак толкова бяла, а леко смугла и пагубното му очарование се съчетаваше по необичаен начин с изтънченото му излъчване.
Стоях срещу Него и Слънцето, правех си заслон с едната ръка и краката ми се олюляваха под неизбежното - бях влюбена.
Въпреки че се запознахме, той не ме забеляза. Името му и всички подробности научих от едно бълбукащо джудже, което го придружаваше и което носеше същата риза плюс къси гащи и беше толкова високо, че стигаше до бедрото на господаря си.
Наско от БТР беше художник и музикант. Освен това беше благородник. Той беше Принц.
Да, познанието от многознайните градини е краткотрайно, но затова пък виси на врата със силата на поговорка.
Ако Любовта Е Красива Смърт - Искам я!
Така тези няколко минути мотаене по работа, предопределиха менюто на живота ми за много, много години напред.
* * *
Сега е най-добре обаче да се пренеса в реалността, защото Наско от БТР е жив човек , а и аз също, както вече може би някои от вас подозират.
Досещате се още и че актуализирането на героя и героинята прави срещите между дъщерята на готвача и благородника – художник и музикант, а също и Принц, напълно осъществими, а разликите в социалното им положение почти незабелижими.
И ето какво стана, докато кестените удряха твърдите си глави в горния реотан на печката.
* * *
Аз преследвах любовта си настойчиво.
След неизменното ми присъствие на всички негови концерти и изложби, един ден Наско от БТР научи името ми посредством нарочно изпратен от мен есемес - темптресс! Не че това бе истинското ми име, но все пак бе идентификатор в правилната посока, следователно - пльок!, аз вече не бях част от сивата гибелна маса.
И така, след като получих паспорт, можех спокойно да чакам на границата и да трупам активи, което и направих.
* * *
Наско от БТР не разговаряше с мен, а и аз избягвах всякакви звукодокосвания. Опасявах се някоя от гласните, /особено се страхувах от "А" и "У"/, да не ударят прекалено заядливо лесно ранимия епидермис и с това да отворят дълбока рана в него, такава, каквато вече бе издълбала в мен любовта към Красотата .
* * *
Купоните, концертите и изложбите се редяха и аз нямах отсъствия. Като в магическо колело се въртеше в едно ново, и старо, и ново, и старо.
Не е лошо да отбележа, че много хора идваха, скачаха, възхищаваха се и се влюбваха.
А също така, не е лошо да отбележа, че Наско от БТР се радваше на широка популярност. Детските му очи светеха и говореха с всички - за всичко. Подобна космополитност е създала библиотеките, въпреки че поради грешка на клавиатурата щях да напиша - аптеките, като последното, всъщност е много по-хигиенично, но в случая не е вярно.
Жените го обожаваха, а мъжете му завиждаха. Жените разговаряха с него, сякаш разговаряха с Господ, а мъжете реагираха все едно че виждаха Брад Пит. Жените говореха и се усмихваха, а мъжете се мръщеха. Жените не спираха да се усмихват, имаха дълги коси, с характерни движения отместваха главите си по начин, който подчертаваше дължината на косите им и докарваше умствено разстройство на мъжете, на които почваше да им се привижда, че влиза и Робърт де Ниро. Тогава мъжете се напиваха и падаха под масите, а жените през това време обличаха най-късите си поли и канеха Наско от БТР на разходка до Мусала, но аз знаех, че нищо не е такова каквото изглежда и че любовта е любов точно, защото е любов, и не спирах да чакам, а докато чаках го гледах, гледах и гледах......Той беше моето единствено доказателство, че Красотата съществува.
* * *
Тези първи спомени от Наско от БТР са ми най-скъпи. Мъжът, който срещнах години по-късно, беше отново красив, но от безбройните разходки до Мусала изглеждаше помъдрял, пораснал, дори зрял.
Нямаше го моят чист като сняг в царственосттта си Принц!
Жените и мъжете ми го отнеха, те ми отнеха Красотата и добре, че малко преди тях успях да си открадна стъкълца.
И сега е красив. Точен, умен, практичен. Логичен. Божичко, изпотрепва несмислените хора като мухи. Сменя прическата си всеки месец и има много и постоянни партньорки.
* * *
Това беше историята на моята Любов.
Има подобни любови. Слизат, докосват те по бузата, а после години наред се разхождаш с нежността им под кодовото название - Наско от БТР.
Днес аз вече остарях и годините изтриха от паметта ми жаравата на страстта. Само някъде, далеч зад главния ми мозък, се разхожда едно малко слънчево петно. Сега, когато пиша тези редове съм тук на верандата в синия си стол и той ме олюлява, лавандулата разнася нежния си и ненатрапчив аромат около мен, любимият ми котарак мърка доволно в краката ми, вятърът развява посребрените ми коси, а петното се подсмихва в такт с ритъма на стола - назад-напред, назад-напред… Наско от БТР, преди съвсем да се разпадна на парченца и да полетя в бездната, знай, че аз много те обичах!
Редактирано от temptress на 03.07.04 00:32.
|
спомени насън и наяве
