Срамната сделка за БТК (ot v-k capital) Преговорите за продажба на БТК поразително приличат на играта “Тука има - тука нема”. Обиграните в подобни сделки представители на купувачите местят кутийките насам-натам по масата с поразителна скорост, а нашият отбор (или по-скоро разпасана дружина от оторизирани да преговарят юнаци) само върти изненадано очи и която и кутийка да посочи, тя е празна. България залага най-ценното си предприятие, а ОТЕ и KPN са извадили половин милиард долара, които обаче в последния момент може да приберат обратно в джоба си. Документите по сделката показват, че държавата буквално подарява на консорциума участието си в “Мобиком”, а също така се съгласява на механизми, които дават на ОТЕ/ KPN реалната възможност да си получи 500-те милиона долара обратно под формата на компенсации за неизпълнени ангажименти, за които отсега е ясно, че не могат да бъдат изпълнени. Отделно от това участниците в преговорите са позволили на гръцката и холандската страна да им диктуват какво да пише в българските закони, както и са приели да съгласуват с тях евентуални бъдещи промени в разнообразни нормативни актове. До неотдавна продажбата на БТК изглеждаше реалистична и едновременно с това изгодна за държавата - цена в размер на 502 млн. долара за пакет в размер на 51% от компанията плюс предоставяне на лиценз за втори GSM-оператор. Дотук добре. Оказва се обаче, че има още много. Вече е почти сигурно, че проблемите по сделката гузно са били крити в продължение на месеци. През това време те са се задълбочавали и през последните дни възможността продажбата да се провали вече е съвсем реална. Подаръкът БТК Колко всъщност ще получи България, ако продаде БТК на консорциума ОТЕ и KPN? Обявена беше цена от 502 милиона долара за телекома плюс още осем милиона долара за “покупката” на 51% от РТК ООД (“Мобиком”). Условието на купувача обаче е да не се разпределя дивидент в първия оператор на мобилни телефони преди прехвърлянето на собствеността. Чистата печалба на РТК за миналата година е 6. 57 млн. долара, а само за деветмесечието на тази година е 11. 55 млн. долара. Простата аритметика показва, че съответстващата част само от реализираната досега печалба на дела от 51% е 9.2 милиона долара. Като имаме предвид, че всъщност държател на акциите ще е регистрирана в Кипър офшорка и следователно не се дължи данък дивидент, се оказва, че при разпределяне на печалбата като дивидент веднага след прехвърляне на собствеността “инвеститорите” ще са на печалба от 1.2 милиона долара. Истината обаче е още по-приятна за купувачите. Всички пари, които те предлагат по сделката, са обречени да бъдат върнати на “инвеститорите”, и то не за сметка на бъдещи печалби, а директно от държавата или за нейна сметка. Условно “инвестицията” от 502 милиона долара, предназначена за покупката на 51% от БТК и втория GSM-лиценз, е разделена на пет порции от по 100 милиона долара, които най-вероятно ще бъдат изплатени обратно на гърците и холандците под формата на обезщетения и гаранции. Първите 100 милиона долара най-вероятно ще отпътуват още през първата година. Те са предвидени като гаранция по специална сметка под условие, която ще бъде изплатена на държавата само ако промените в българското законодателство, искани от инвеститорите, бъдат приети в срок от девет месеца от подписване на договора за продажба и не бъдат атакувани в Конституционния съд. Съвсем отделен е въпросът кой повече се е вживял в ролята на висш законодателен орган - дали купувачите или вицепремиерът Бакърджиев, водещ преговорите и поел този ангажимент. Останалите четиристотин милиона долара са оформени като четири големи групи вреди, за които държавата ще компенсира инвеститора с по максимум 100 млн. долара. Уловката тук е, че не става въпрос за рискове, свързани със сделката. Най-общо казано, държавата ще трябва да плаща заради развитието на комуникационния сектор, нарастващата конкуренция в него, а от един момент нататък - и заради евентуалната невъзможност на ОТЕ и KPN да задържат старите си клиенти. Освен това в проектодоговора за обезщетенията на държавата се вменяват задължения, които са в правомощията на Народното събрание като законодателен орган, както и редица ограничения в развитието на телекомуникационния сектор като цяло. Първоначалната идея на купувачите за законодателно удължаване на монопола на БТК за общ период от 10 години е заменен с компенсации, простиращи се върху този период. С една дума - ако няма да сме достатъчно дълго монополисти, поне някой да ни плати за това. Разбира се, може да се предположи, че дори заради благоприличие инвеститорите няма да поискат обратно всичките възможни 500 милиона долара, но техните преференции не свършват дотук. Кранчето “договор за управление” Едно от интересните условия по договора е предвиденото управление на БТК от офшорна фирма, посочена от купувачите, която ще има право на възнаграждение равно на сбора от: един процент от оборота на телекома и 2.5 на сто от печалбата на дружеството преди плащането на лихви, данъци и начисляване на амортизации (EBITDA). В допълнение ще бъдат изплащани суми, покриващи разходите за заплати и всички видове, включително доброволни, осигуровки, както и всички видове разходи на членовете на екипа, включително семейните им разходи (семейният самолет може да се окаже типичен за България). Ако използваме за база резултатите от 1998 година, това означава около 6 млн. долара на година като процент от оборота, още около 2.5 милиона от EBITDA и неизвестно колко като трудови възнаграждения и “семейни” разходи. Надеждите за източване на БТК чрез тази “услуга”, изглежда, са значителни, след като се настоява заради нея да бъде променен Законът за обществени поръчки. Освен че се изнасят приходи директно и преди каквото и да било облагане с данъци, този механизъм служи чудесно и за покриване на минали, настоящи и бъдещи “неформални” разходи на инвеститорите - като такива за лобиране например. Така се оказва, че основен обект на преговорите през последните месеци е не самият договор за продажба или конкретната цена, а документ, който по настояване на Агенцията за приватизация е отделен в Договор за обезщетение. В него са описани всички гаранции и допълнителни условия, които кандидат-купувачът иска от държавата и съответно обезщетенията, които се дължат в случай на неспазване на договора. Именно оттам извират и всички проблеми по сделката, за които напоследък висши чиновници, свързани с продажбата, все по-често намекват. Вече има няколко доклада на шефа на Агенцията за приватизация Захари Желязков, в които той се опитва да информира министър-председателя за проблемите, както и очевидно да свали отговорността за провала от себе си. Скандалният договор за обезщетенията обаче е следствие от Протокол, изготвен на 9 юли между представители на двете преговарящи страни. Според един от докладите на Захари Желязков до премиера Иван Костов от българска страна протоколът е подписан от вицепремиера Евгений Бакърджиев. В този документ преговарящите от страна на държавата се ангажират да обезщетят купувачите на БТК, ако не бъдат изпълнени основни параметри от сделката. С подписването на протокола Бакърджиев поема, първо, конкретни ангажименти за законодателни промени, които да гарантират редица предимства за ОТЕ и KPN. Второ, ангажименти за основни принципи, които да залегнат в устава на бъдещото дружество. Трето, график във времето за завършване на документите по транзакцията и издаването на лицензите. Четвърто, Меморандум за финансовите параметри на транзакцията. Именно в последната част става ясно по какъв начин кандидат-купувачът е определил цената на БТК и цената на лиценза - общо от 502 милиона долара по цялата сделка, 2/3 са за БТК, а останалата 1/3 е за GSM-лиценза. Освен това държавата се задължава да продаде за 8 млн. долара всички акции в РТК (Радио-телекомуникационна компания е собственик на "Мобиком" и е смесено дружество между БТК, РЕС и “Кейбъл енд уайърлес”), които директно или индиректно се държат от Република България. В предишните части на протокола най-голям дял заемат задълженията за ексклузивни права на БТК, които държавата се наема да осигури. Всички последващи договори и пазарлъци се правят именно на базата на подписа на вицепремиера Бакърджиев под този документ. С него държавата поема задължение да запази монопола на телекома върху фиксираната телефонна мрежа до 2003 г. В протокола за първи път се споменава и забраната за кабелните оператори да осигуряват достъп до Интернет-услуга, която осигурява много по-добро качество. Целта на ограничението е до глобалната мрежа да се стига само чрез телефоните на БТК и по този начин да се създава по-голям трафик. С подписването на това споразумение телекомуникационната компания получава и правото да бъде единственият “първичен провайдер” на Интернет в България, през който да минават всички останали фирми, които искат да предлагат достъп до мрежата. Иначе извън протокола от 9 юли и договора за обезщетенията проблемите по сделката най-ясно са обобщени в Докладите на Желязков до Костов В един от тях ясно се казва, че гаранционното споразумение, което е подписал Евгений Бакърджиев, води до това, че рискът на инвестицията (на консорциума) преминава изцяло върху държавата. Според него, ако се стигне до искове, съвсем възможно е държавата да бъде осъдена по договора за обезщетение - нещо, което е твърде вероятно, предвид това че споровете ще се решават от арбитражен съд в Лондон. Инвеститорът ще се превърне в един от големите кредитори на държавата, пише още Желязков. Според документа, в случай че промените в законите, които се искат от ОТЕ/КРN, не бъдат приети, това може да доведе не само до намаляване на ефективното плащане по сделката, но и до евентуален провал на сделката. В доклада методично са изброени всички задължения, които държавата трябва да поеме с подписването на договора. България се задължава да изпълни ред условия, сред които да измени Закона за далекосъобщенията “съгласувано с купувача”, да предостави гаранции и обезщетения за “всички случаи, които биха могли да възникнат в резултат... на прехвърлянето на акции, дялове и издаването на лицензи”... Държавата ни поема още ангажимента да съгласува с ОТЕ и KPN законодателните изменения, свързани с интеграцията с Европейския съюз и НАТО, които водят до ограничаване на правата на купувача по силата на лиценза, съобщава на Костов шефът на АП. Според доклада на Желязков договорът за продажба на БТК не се ограничава само до извършване на услуги, свързани с основния предмет на дейност, но и за всякакви други услуги, включително доставката на стоки и оборудване. Изпълнителният директор на Агенцията по приватизация обяснява в документа също, че споразуменията около сделката биха довели до сериозно разширяване на правата на монополиста БТК през следващите няколко години. От данните, предоставени в доклада, може също и лесно да се направи изводът, че дяловете на телекомуникационната компания в "Мобиком" на практика се подаряват на гръцко-холандския консорциум. В заключението на документа, който е изпратен до министър-председателя с посредничеството на вицепремиера Александър Божков, се прави изводът, че основните параметри, отразени в документите по сделката, накърняват интересите на държавата. Така че сделката за телекомуникационната компания вече има всички шансове да се превърне в история. Измъчената приватизация Започва през далечната 1996 г., когато на 14 юни Агенцията за приватизация открива процедурата. През тази година и особено след трепетното очакване от 26 седмици насам (откакто вицепремиерът Евгений Бакърджиев, който пряко пое отговорността, заяви, че сделката до края на седмицата ще приключи) сделка все още няма. Нищо че преди около месец и половина Министерският съвет обяви в съвместно прессъобщение с холандската КPN и гръцката ОТЕ, че “преговорите за продажбата на БТК приключиха”. Според същото съобщение “се очаква” сделката да бъде подписана в края на ноември. Към онзи момент последната оповестена дата от шефа на българската група по преговорите Юлиана Димитрова (бивш журналист от вестник “Демокрация”, сега съветник на Бакърджиев) за подписване на договора беше 15 септември. Въобще - нищо че вече толкова пъти обявявахме успешния завършек на сделката. А иначе лятото всичко изглеждаше твърде добре. Продажбата щеше да осигури на правителството еднократен приход за бюджета от над 5% от брутния вътрешен продукт. Като безспорен успех на правителствения екип, който водеше преговорите, изглеждаше договарянето да се запази фиксираният по закон срок на монопола на БТК до 2002 г. Първоначалната оферта на консорциума беше за 415 млн. долара при монопол на БТК до 2005 г., а удължаването на монопола беше едно от най-дълго отстояваните условия на купувача. С него ангажиментите на България в рамките на Световната търговска организация щяха да бъдат нарушени, а сделката да противоречи на либерализацията на телекомуникациите, което е едно от важните условия за членство в Европейския съюз. Както се оказва сега, най-голямата лъжа през юли са били пак думите на Бакърджиев, че “монополът на БТК няма да бъде удължен и ще трае до 2002 г.”. В прогнозите си за успех на сделката вицепремиерът беше толкова убедителен, че даже шефът на мисията на МВФ за България Юха Каконен му повярва и похвали сделката. При посещението си през лятото Каконен заяви, че дефицитът по текущата сметка се очаква да стигне 5.5 на сто от БВП, но до голяма степен ще бъде финансиран от преки чужди инвестиции. Каконен каза още, че купувачите на БТК ще инвестират средства, равни на почти 2 % от БВП, което е “много по-добра сделка, отколкото МВФ може да предложи”, затова фондът няма да отпусне допълнително финансиране за България. Някои български експерти, близки до правителството, явно от известно време са изпитвали добре обосновано недоверие към сделката за БТК, защото вече има подготвена за внасяне при министър-председателя нова концепция за раздържавяването на телекомуникационната компания. По същество Алтернативната идея e за публично предлагане на акции от БТК и макар тя да се появи за пръв път преди година и половина, действия в тази насока никога не са били предприемани, тъй като приватизиращите ведомства винаги са го възприемали като екзотично решение. Кризите на световните финансови пазари през последните две години наистина не бяха в полза на подобни експерименти в тази насока. Макар засега това да е ясно изразено само към държавите от Централна Европа, евентуална покана към България за членство в ЕС би поставила страната в сходна благоприятна ситуация. Мотивите на авторите на новата концепция са, че сделката и без това достатъчно се е забавила, така че нови шест месеца няма да се отразят фатално. Те също така смятат, че ОТЕ е неподходящ стратегически купувач както заради появилите се напоследък информации в чуждата преса за проблеми в мениджмънта и ликвидността на компанията, така и заради това, че телекомът ни би останал под контрола на съседна държава. Като недостатъци на самата сделка се посочва блокирането на развитието на телекомуникационния пазар у нас (заради исканите законодателни промени), намаляването на цената заради исканите гаранции, ангажиментите за увеличаване на капитала и за затваряне на компанията, което значи, че тя няма да излезе на борсата. Алтернативната схема за приватизация на БТК включва три основни етапа. Първият е сключване на договор за мениджмънт с някой от лидерите в световните телекомуникации за срок от три години, като това е възможно да бъде направено за три месеца от началото на схемата. На второ място да се предложат публично 75% от акциите - по 25% в началото и края на 2000 г. и останалите 25% през 2001 г. Продажбата ще се извърши от водеща инвестиционна банка едновременно с избора на оператор, като банката издава гаранция за цялата сума на сделката, базирана на минимална продажна цена. Трети етап е емитиране на облигации с цел допълнителни инвестиции в БТК. Предимствата на тази схема са по-високата предполагаема цена, която идва както от гаранцията за добро управление, така и от реализирани втори и трети пакет на по-добра цена. Една акция от БТК е оценена на около 151 долара към края на 1999 г., докато договорената единична цена с ОТЕ/KPN е 137 долара на акция, при това с надбавка от минимум 20-30%, нормална за сделки с мажоритарен пакет. Освен очевидните предимства за самата БТК и потребителите на нейните услуги, едно успешно публично предлагане ще доведе и до повишение на външния интерес към България и нейния пазар на корпоративни ценни книжа. Публично търгуване на акции на БТК би увеличило сериозно портфейлните инвестиции в страната - само стойността на акциите, които ще получат служителите на БТК по преференциални цени, се изчислява на суми от 50 до над 100 млн. долара. Без публично търгуване този дял би се изкупил на многократно по-ниски цени. Естествено подобно публично предлагане има и рискове, основният от които е, че при липса на интерес може да бъде фиксирана ниска цена на акция, което да попречи при бъдещата цялостна продажба на БТК. Този риск се избягва чрез гаранцията за професионално управление, идваща от мениджърския контракт. Обективно, без да се заяжда човек, ако трябва да се каже нещо за БТК днес, то е “пълен провал”. Други теоретични варианти за приключване на сделката са следните. “Купувач да е само ОТЕ” - източници, близки до гръцката компания, го разпространяват, колкото да неутрализират по-сериозния и по-предпочитан вариант “купувач да са само холандците от KPN”. За такава възможност се заговори усилено, след като холандският телеком продаде дела си в голям ирландски мобилен оператор и след като премиерът Костов закусва в Хага с изпълнителния вицепрезидент на KPN. При наличие на силна политическа воля за бърза сделка не е изключено правителството да се обърне към друг купувач в рамките на тази процедура за продажба. На първа линия тук е консорциум, начело с американците от GTE, финансиран основно от лондонската инвестиционна фирма “Лоджик инвест”. Според слухове готовност да се включи в надпреварата има и компанията “Нордтел”, която също е активна напоследък. При все очакването на цялата българска общественост поне в сделката за телекомуникационния ни оператор нещата да са добре, дори и това последно желание не се сбъдна. По всичко личи, че продажба по досега разгласяваните параметри няма да има. Приключването на сделката при подобни условия е изгодно единствено за политическата кариера на Евгений Бакърджиев и за никой друг. Нито за развитието на телекомуникационния отрасъл, нито за бюджета и платежния баланс. По темата работиха: Лили Здравкова, Миглена Манчева, Алексей Лазаров, Иван Михалев, Николай Стайков Двадесет и шестата седмица от седмицата на Бакърджиев 26 ноември, Евгений Бакърджиев, при завръщането си от Прага: "Сделка за продажбата на 51% от акциите на БТК може и да няма, ако консорциумът KPN-ОТЕ не приеме нашите условия". 30 ноември, Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация: "Първо трябва да минат измененията в Закона за далекосъобщенията и след това договорът за БТК може да се разгледа от АП. Като се знае колко бързо работи Народното събрание, вероятно няма да има сделка до края на годината." 1 декември, Иван Костов, пред журналисти: "Днес следобед ние се събираме тези хора, които ще вземем последните решения. Аз съм ги извикал по същата схема, по която предупредих за края на преговорите. Няма да се влачим повече с БТК. И съм го казал на преговарящите от страна на ОТЕ и KPN". 1 декември, на летището преди излитането на Костов за Брюксел: репортер: Бихте ли казали резултата от срещата за БТК. Костов: Всички информации ще получите от господин Евгений Бакърджиев. Щафетата още е у него. Утре (четвъртък - бел. ред.) ще получите информацията. Нека той да прецени каква информация точно може и следва да бъде обявена пред обществеността. репортер: Означава ли това, че може и да няма сделка? Костов: Това означава, че аз не съм говорител на екипа, който преговаря в момента. 1 декември 1999 г., съобщение на правителствения пресцентър: "Преговорите с консорциума KPN - ОТЕ за БТК продължават, заяви вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев пред журналисти. Сделка на всяка цена няма да има, защото България трябва да защити националните си интереси и националната сигурност, коментира заместник министър-председателят... В заключение вицепремиерът повтори, че желанието е да се сключи добра сделка, но не на всяка цена". 2 декември 1999 г., съобщение на Константин Каменаров, говорител на правителството, от Холандия: "Министър-председателят Иван Костов се срещна с изпълнителния вицепрезидент на KPN Мартен Петерс на работна закуска в Хага, състояла се по искане на холандската компания... По време на разговора г-н Иван Костов е настоял сделката за Българската телекомуникационна компания да приключи до края на тази година. Според министър-председателя това е срокът, в който трябва да стане ясно дали консорциумът KPN-OTE е купувач на БТК."