Работна среща за обсъждане на изменения и допълнения на Закона за далекосъобщенията 16 ноември 1999 г. Център за изследване на демокрацията Огнян Шентов: Събрали сме, за да обсъдим предлагани изменения и допълнения в Закона за далекосъобщенията. За тази цел сме поканили и г-н Антони Славински, Председател на Комитета по пощи и далекосъобщения. Форматът на срещата е съвсем неформален, делови, както формата, който ние правим много често в този ранен, "нецивилизован" час 8.30. Предлагам да има много кратки изказвания, за да можем да чуем повече хора. Надявам се, че обсъждането ще бъде полезно както за Комитета по пощи и далекосъобщения, така и за представителите на Държавната комисия по далекосъобщенията г-н Веселин Стойков и г-н Мартин Захариев. Тук са също и представители на частни оператори. Поканихме и представители на съдебната система - на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, които също в личното си качество присъстват, за да имаме професионално мнение от всички страни. Частни оператори са подготвили някои коментари основно по идеите, които са залегнали в предложените промени в Закона за далекосъобщенията Преди да чуем техните бележки предлагам да изслушаме г-н Славински. Антони Славински: Добро утро на всички. Първо бих искал да направя едно уточнение, на което много държа. Това, което ще обсъждаме тук не е предмет на пресата, а е предмет на документи, които са разменяни между държавни институции и това, че по някакъв начин са откраднати и вие ги четете, ме впечатлява негативно. Въпреки това, воден от добрата воля, както и с г-н Стойков говорихме преди това, да обсъждаме нещата, ние сме тук. До този момент както Законът за далекосъобщенията, така и други нормативни документи са били подлагани на обсъждане и винаги съм се старал да участвам в такива дискусии, считайки, че общественото мнение и изключително важно и че прозрачността трябва да е водеща. Това обаче не подменя начина, по който има достъп до тези документи. Така че още веднъж искам да изразя моето недоволство от факта, че обсъждаме документи, които не са адресирани до вас. Второто, което искам да ви кажа, че за този може би "некултурен час" 8.30 основно аз съм виновен, но имаме много важни ангажименти и в 9.30 трябва да тръгна оттук, така че наистина ви моля да бъдем много кратки и експедитивни. Лично аз предпочитам да не влизам в детайлен спор със всеки от вас, може би ще се опитам две-три думи да кажа, но с удоволствие бих ви изслушал. Благодаря Ви. Огнян Шентов: Благодаря и аз. Започваме делово. Кой би желал да се изкаже от името на частния сектор. Само ще моля наистина кратко, за да има време за всички. Йовчев - експерт - независим юрист: Мисля, че всички имат материалите, които ние сме подготвили, затова не бих искал да ги чета наново. Съвсем накратко бих искал да кажа, че поводът да потърсим тази дискусия сега е причината, че би било късно да я търсим след като един проектозакон за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията би бил факт. Ето защо ние се базираме основно на секторната политика в далекосъобщителните услуги и на основния принцип за вземане на регулаторни решения - те да бъдат вземани при условията на публичност и поне с изслушване на интересите на всички участници на пазара. Конкретно по отношение на този текст на Проектозакона, който ние имаме и с който сме били запознати, бихме могли да кажем, че той ще засегне една голяма част от участниците на пазара, частните участници на този пазар. Това ще бъдат най-малко четири групи - Интернет доставчици, VSAT оператори, кабелни оператори, фирми, занимаващи се с информационни технологии. Като трябва да се има предвид, че това съвсем не са малко на първо място като фирми, на второ място като клиенти на тези фирми, тук говорим поне за няколко хиляди такива участници на пазара и поне за около 300 000 потребители на тези фирми. Промените, които биха настъпили при такъв вид проектозакон биха ограничили техните права да участват на този пазар самостоятелно, тъй като на практика ще се увеличат монополните права на БТК и те ще включват целия международен трафик, включително комуникациите чрез VSAT. Основен ползвател на тези комуникации в момента са Интернет доставчиците. Известно е, че по този път те осъществяват пряко връзките си с глобалната мрежа Интернет в САЩ и в Европа. Едно ограничаване на тези права и въвеждането на монопол на БТК би означавало да се затрудни съществено техният достъп до тази мрежа и оттам до възможностите на потребителите. На второ място, предвижданите промени биха засегнали кабелните оператори дотолкова, доколкото те не биха могли да използват мрежите си за двупосочно предаване на данни, което означава на практика същия ефект и ограничаване на достъп, включително и до Интернет. Следва да се има предвид, че през последните години този вид услуги доста бързо се разпространява. Затрудненията ще настъпят на последно място от възможността на БТК да избира подхода за предоставяне на линии под наем, да ограничава донякъде предоставянето на линиите под наем и дългият срок, през който БТК ще има възможност да вземе решение. Срок от шест месеца или повече е прекалено дълъг срок за вземане на решение в този сектор и нито една от фирмите не би могла да реагира в такъв дълъг срок, да си позволи да прави инвестиции. Ето защо нашата молба и становище е тези неща да бъдат обсъждани сега, дори и в момент, в който, така или иначе ние знаем, че се готви такъв законопроект за изменение и допълнение и бихме искали именно на базата на основните принципи, залегнали в този сектор отпреди две години, на принципите на публичност, на демонополизация, на либерализация на този пазар - да стъпим, за да може да се вземе нашето становище сега, а не след като законът бъде факт. Теодор Захов - управител на "Спектърнет" и член на Управителния съвет на Българската асоциация за Интернет и член на УС на Българската асоциация за информационни технологии. Това, което аз искам да кажа е, че двете асоциации решиха да имат единно становище по въпроса и то на практика по дух съвпада с прочетеното от г-н Йовчев преди малко. И двете асоциации са солидарни по този проблем. Божидар Данев - Председател на Стопанска камара: Аз предлагам г-н Славински и господата, които са готвили закона да обяснят от какво се налага въвеждането на този монопол и то частен монопол? Какво е съответствието с общата политика за демонополизация на икономиката, което е общонационална политика и национална стратегия и кои са другите мотиви за централизиране на голяма част от средствата също във фондове, за ново завръщане към социализъм и преразпределение на пари? Кое налага за две години трето изменение в закона, след като същите тези хора са правили и този закон. Оттам да тръгнем. Кои са мотивите да се наложаи разширяване на монополните бариери. И после да говорим за косвения ефект върху икономиката, закъснението в другите отрасли, което ще има косвено влияние абсолютно сигурно, изтичане на кадри, масово изтичане на кадри, което очакваме. Антони Славински: Ще се опитам да ви кажа няколко думи, разбира се, те няма да бъдат конкретен отговор на текстовете, които, пак ви казвам, не държа да обсъждам особено, тъй като има някаква нелегитимност във всичко това. Вижте, трябва да разгледаме процеса, който в момента тече в България, подготовката за приватизация на държавния телеком и този процес да го разгледаме от различни страни, да видим какво се случи през 90-те години в Европа, какво предстои да се случи у нас, и в тази светлина да видим какви са мотивите. Общо взето, в Закона за далекосъобщения беше дефинирано определен временен монопол на БТК до края на 2002 година. Искам да подчертая, че в своята същност Законът за далекосъобщения либерализира част от пазара, а част от съществуващия монопол беше дефиниран докога ще трае. Така че общо взето насоките бяха предимно към либерализация. Какво се случи в Западна Европа след 1990 година и през 1991 г. когато чрез плана Бангеман беше обявено намерението този пазар да бъде либерализиран? Беше даден срок от повече от три години, а ние имаме три години в момента, през който съществуващите телекоми, които бяха монополисти навсякъде, да имат време да приведат структурата на тарифите си, начина си на мениджмънт, инвестиционната си политика и куп други неща, така че при оповестена дата 1 януари 1998 г. те да влезат в конкуренция с други оператори. Затова те имаха от порядъка най-малко на 5-6 години. Защо БТК не е приватизирана 1994 или 1995 година, аз не мога да ви отговоря, но така или иначе на нас ни предстои да го приватизираме сега. И ние сме определили срока от три години, който е сравнително малък, през който новите собственици да могат да свършат това, което европейските страни направиха за 5-6 години. Приказката е малко изтъркана, но… Знаете, което другите страни вършат за 20 години ние трябва да го направим за две. Но по стечение на обстоятелствата това е така. Това, което купувачите искаха беше удължаване на монопола. Това, което ние не отстъпихме, беше именно удължаването на монопола. Искахме да запазим срока до края на 2002 година. В същия момент компромисът, към който се стремяхме, т.е. който се наложи и беше коментиран беше поне през тези три години, монополът да бъде наистина такъв - върху мрежите, върху инфраструктурата, върху гласовата телефония. Няма да крия от никого от вас, че Интернет е идеалната среда, през която се прави байпас на гласовата телефония. Всички знаете, че се контролира трудно, всички знаете, че това е голямото предизвикателство към операторите. Същевременно когато правим и говорим за тази сделка трябва ясно да си дадем сметка, че тя има три аспекта. Първият е продажбата в момента. Той е свързан със законовите промени, елементите на договорите и сумата, която се получава. Вторият аспект, който е изключително важен и който ще се разбере дали нашият процес на приватизация и на приобщаване към Европа е сполучлив, това ще бъде краят на 2002 година, когато ние трябва да имаме всички заедно, това искам да подчертая, ще ви обясня след малко защо, всички заедно бихме искали да имаме един добре функциониращ телеком, който да бъде готов за конкуренцията. И третият момент, в който ще разберем дали този процес, който тече сега е протекъл както трябва е примерно 2004 година, когато, дай боже, ние имаме още един телеком или още два, които да конкурират, без обаче БТК да е фалирала. В малка или в голяма степен, прегледах визитните картички, всички вие сте представители на фирми, които по някакъв начин работят чрез БТК. Негласно и постепенно считате и това е естествено, разбира се, че е нормално мрежата на БТК да бъде платформата, върху която вие развивате вашия бизнес и то успешно и ви пожелавам да го правите още по-успешен, но се счита като абсолютно задължение, че БТК от само себе си, по някакъв магически начин трябва да поддържа добре мрежата си, да ви предоставя качествени услуги и сте винаги готови да я критикувате, че виждате ли тя за Интернет примерно не била качествена. Никой от вас не се замисля, че тази мрежа е планирана и направена за телефонни разговори. Въпреки това през последните години БТК положи изключителни усилия, знаете заеми, проекти, да не повтарям, беше модернизирана международната свързаност, беше модернизирана междуселищната, част от централите селищните са цифровизирани, изобщо качеството на услугите се подобри. Така или иначе заемите от 150 млн. долара са внедрени или усвоени. БТК предстои да ги връща. Приватизацията е жизнено важна от гледна точка да осигури както продължаването на високия темп на инвестиции, от което ако се замислите, ще разберете, че сте заинтересовани изключително много, така и всички онези промени да станат, за които ви говорих, в този период, за да бъде конкурентноспособна БТК. Оттук следва, че този процес на приватизация не е някаква самоцел, не гони единствено финансовия резултат, който е необходим на държавата очевидно, но той преследва и онази важна цел да осигури национален телеком, който да служи на интересите на държавата и повтарям да представлява тази платформа, върху която върви вашият бизнес. Искам още две думи да кажа. Не си правете илюзията, че когато в 2003 година настъпи либерализацията тези, които дойдат да конкурират БТК ще се грижат за вас. Тези, които дойдат да конкурират БТК ще се грижат за 20-те големи компании в страната, да им осигурят корпоративна мрежа, да им осигурят услуги. Вие също ще се стараете, разбира се, това е нормално. Никой няма да се грижи да изгради онази мрежа местна, чрез която вие осъществявате услугите си. И вие отново ще разчитате на остарялата мрежа на БТК, отново ще разчитате на гръбнака на БТК. Разбира се, и на конкурента, който ще се появи. Опитайте се да разгледате нещата от друга страна, т.е. представяйте си от време на време мрачната картина, че БТК тръгва към един фалит или да го нарека лошо финансово състояние, както доста предприятия го направиха, представете си какви ще бъдат реакциите, как БТК ще продължи да поддържа сравнително ниски тарифи по отношение на европейските, как ще поддържа тази мрежа, върху която вие правите бизнеса си. Ако се опитате от тази гледна точка да погледнете нещата, то бихте разбрали може би по-добре какви са държавните интереси, а подчертавам те са и ваши, приватизацията да се състои, инвестициите да се направят и да осигурим наистина плавен и стабилен преход към либерализация, който продължавам да твърдя и се надявам, че ми вярвате ние го желаем повече може би от вас. Струва ми се, че с тези думи хвърлих светлина върху мотивите. Освен това искам още нещо да добавя само, не забравяйте, че опасенията, които има в този доклад са опасения на нелицензирани оператори, опасения на организации, които по някакъв начин са успели да влязат в пазара - чудесно е това, но никой от тях не е получавал лиценз нито за VSAT, нито за кабелна телевизия с Интернет, нито за нещо друго. Григоров: Аз съм от фирма Юниън телевижън, която е лицензиран кабелен оператор, като в нейната лицензия е записано също така, че има право да предоставя цифрови услуги по кабелната си мрежа. Лицензията е издадена от Комитета по пощи и далекосъобщения, защото тогава той издаваше лицензии, сега би трябвало да бъде преиздадена от Държавната комисия по далекосъобщенията. Първо бих искал да обърна внимание на думите на г-н Славински за развитието на телекомуникационния сектор в Западна Европа и за сходствата с нашата страна. През 1990 г. Европейският съюз приема една директива, т.нар. Директива за услугите, който премахва титулярното право, т.е. монополното право на титулярите дотогава телекомуникационни оператори да предоставят различни услуги и т.е. всички видове далекосъобщителни услуги и ги задължават да предоставят мрежите си на независими оператори да предоставят такива услуги. Точно 5 години са необходими на Европейския съюз да схване, че титулярните дотогава телекомуникационни оператори не са склонни да се разделят с монопола си и през 1995 г., осъзнавайки грешката си, те приемат нова директива, която дава право на кабелните оператори да изграждат свои инфраструктурни мрежи, чрез които да предоставят телекомуникационни услуги. И вече от 1998 г. т.нар. фул компетишън директив освобождава напълно телекомуникационни пазар. Т.е. виждаме, че Западна Европа е отделила точно 8 години, за да стигне от идеята за свободен телекомуникационен пазар до наистина свободен телекомуникационен пазар. Тук трябва да имаме предвид, че от 1990 до 1995 г. телекомуникациите се развиват с едни темпове, а от 1995 до 2000 г. те се развиват с друг темп. Това особено касае развитието на Интернет и ние като кабелни оператори силно се притесняваме и от новия параграф 34, който забранява на кабелните мрежи да осъществяват двупосочни съобщения. Като, за да им се замажат очите, са написани две услуги - видео по поръчка и сигнално-охранителни системи за отделни обекти, които така или иначе не са атрактивни от икономическа гледна точка. Специално за Интернет годините, които ни предстоят до 2002 г. силно ще ограничат развитието на частните оператори на Интернет, тъй като знаем, че всяка година капацитетът на Интернет се удвоява, т.е. за три години той ще се удесетори. И за тези 3 години всичкия капацитет на Интернет ще минава през БТК, която очакваме да бъде частна и за която българската държава твърде много се грижи. Не знам защо не се грижи така и за другите частни оператори. За сведение мога да ви кажа, в Европейския съюз Интернет не подлежи нито на лицензиране, нито на ценово регулиране. Това се отнася и за Австрия, Белгия, Франция, Холандия, където мога да ви дам конкретни данни. За страните от Източна Европа, които са част от бившия съветски блок, България може би ще бъде единствената страна, в която ще бъде забранено разпространението на Интернет по кабелните мрежи. В Чехия единственото ограничаване е върху телефонните разговори до 31 декември 2000 г. В Унгария монополът върху масовото разпространение до 2002 г., в Словакия до 2002 г., в Румъния няма ограничения върху предоставянето на интернет услуги, както и в гореизброените страни. В Румъния например, с която ние се сравняваме по икономически показатели, преди година и половина само в Букурещ имаше 2000 абоната на интернетуслуги по кабелните мрежи, като основната причина тогава абонатите на Интернет да се свързват чрез кабелните мрежи по Интернет бяха високите цени и ниското качество на услугите, предлагани от румънския държавен телеком, собственик на ОТЕ. Значи, тогава наемът преди 16 месеца беше 50 долара месечно, а цената на един кабелен модем беше 400 долара. И при това положение 2000 човека в Букурещ са предпочели да платят тази цена. Смятам, че развитието на Интернет по кабелни мрежи струва скъпо и само големи оператори могат да си го позволят, така че едно такова ограничение ще спъне много тяхното развитие. Предложението от страна на кабелните оператори е параграф 34 ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне и да се разреши на кабелните оператори да предоставят Интернет по кабелните си мрежи. Единственото, което по цяла Европа все още е предмет на монопол това е гласовата телефония. Моля за вашето становище, както и за становището на ДКД по каква причина е въведен този допълнителен монопол, това ограничение с този член. А. Славински: Искате ли да отпадне ограничението на БТК да строи мрежа за кабелна телевизия? Григоров: Това е проблем на БТК, не е мой. Тук не можем да направим сделка сега, ще отпадне този член, ще отпадне и другия член. Аз не знам какви са мотивите на КПД и ДКД да внесат този член, след като знаем историята, знаем и за лицензията на БТК, издадена от г-н Коларов за правото да изгражда кабелни мрежи и т.н. Значи, това е въпрос на държавна политика. Ние като оператор, който желае да се конкурира, не можем да искаме да се дава монопол само на нас. Ако искате, дайте на БТК право да изгражда кабелни мрежи, но не ограничавайте всички останали. Но след като на БТК сте дали монопол върху гласовата телефония, следва и тях да ги ограничите върху някакво право, т.е. нормално е те да бъдат ограничени в правото да изграждат кабелни мрежи срещу монопола за гласова телефония. Мисля, че това е равностойно. Огнян Шентов: Благодаря Ви. Нека да обсъждаме идеи, които са огласени и са публикувани в националните всекидневници. Няма смисъл да се позовавате на конкретни текстове, тъй като действително този документ на нас не ни е предоставен официално, това си е част още от вътрешния дебат между държавните институции. Но същевременно е пределно ясно, че идеите, които са залегнали в него, подлежат на обсъждане, още повече когато тези идеи непосредствено засягат интересите на големи социални групи, включително за ограничаване на практика достъпа до информация чрез Интернет. А. Славински: Аз не искам да ви омайвам или да ви манипулирам, като ви казвам, че тези промени в закона са много благоприятни за всички на пазара в България. Тези промени имат някакъв ограничителен елемент и аз напълно разбирам вашите притеснения. Това, което се опитвам да ви кажа е, че нещата трябва да се гледат малко по-широко и малко по в перспектива. Отново ви повтарям, че всички, които работят в широкия клас, да го нарека в широкия смисъл на думата, с услуги с добавена стойност и са свързани по някакъв начин с БТК, малко или много са заинтересовани процесът на модернизация и обновяване да продължи поне до момента на либерализацията. Това е начинът този пазар на услугите с добавена стойност също да получи своите плюсове, да получи по-добрата среда да работи. Винаги съм се старал ситуацията, в която сме, да се опитаме да я видим малко по-отстрани, да видим в друга сфера как би изглеждало. Примерите, които се даваха тук, съвсем непринудено предизвикаха една асоциация в мен, че ние сме производители на автомобили и всички твърдим колко е важна една нова директива, която забранява по пътищата да се търкалят коли по-стари от 7 години. Всички заедно ще ръкопляскаме и ще викаме: Да това е чудесна директива! Но всички ние знаем, че в България тази директива е неприложима, по простата причина, че живеем тук. Така че всички примери са верни, аз също знам примери в западните страни как е постъпено, какво е станало, но всички те ви гарантирам, че са съобразени с техния местен пазар. Самият факт, че януари 1998 г. пазарът се либерализира - да, ама не. Останаха 5-6 страни от Европейския съюз, които не го либерализираха от 1 януари. Това значи, че те са седнали и внимателно са анализирали местните условия, техните интереси, отложиха го с шест месеца, с една година, някои с две години и тъй и тъй нататък. Т.е. само цитирането на определена директива, извадена от контекста или становището на група производители и т.н. звучи много красиво, но на практика не е оня довод и тази мотивация, която движи развитието на нещата тук у нас. Благодаря много на изказването на колегата от Юниън телевижън. Там нещата според мен ги представихте от ваша страна точно така, както са. Само бих искал да добавя нещо, че общо взето на кабелните телевизии в България предстои през следващите две-три години да хвърлят огромни средства да направят мрежата си такава, каквато трябва да бъде. Не искам да говоря точно за вашата мрежа, но общо взето мрежите са безобразни и не отговарят на абсолютно никакви условия. И технически, и по безопасност, и т.н. Пак повтарям срокът от три години не е толкова голям. Направете си мрежите така, че в 2003 г. чрез тях да предлагате тези услуги. Това е смисълът на предвидимостта и на прозрачността. Фиксирана е тази дата. Намерете инвеститори, инвестирайте, направете ги. Никой не забранява от 1 януари 2003 г. Но разберете, че и прибързаните стъпки към либерализация крият в себе си опасности. Опитайте се да видите и от тази страна картината. Благодаря ви. Теодор Захов: Аз бих искал да се включа в дискусията в момента с няколко факта, които забелязах в изказването на г-н Славински. Първо, малко странно звучи аналогията със старите автомобили и веднага след това напомнянето на кабелните оператори да си направят нови мрежите. Ами каквито автомобилите, такива и мрежите. На базата на старите автомобили цяла България се вози, на базата на старите кабелни мрежи цяла България гледа кабелна телевизия. Ако нямаше такива автомобили нямаше да се возим и ако нямаше такива мрежи нямаше да гледаме в момента. А. Славински: Но по точно тези мрежи не можете да предоставите висококачествените услуги, за които говорим. Теодор Захов: Съгласен съм. Аз просто искам да кажа, че не бива да се прилага двоен стандарт към различни сектори на икономиката. Другата забележка, която бих искал да направя е, че когато говорихте за цените на БТК вие споменахте, че те са ниски. Аз бих казал, че цените на БТК изобщо не са ниски. Те може би са по-ниски от средноевропейското равнище, но в Европа могат да бъдат намерени страни с много по-ниски цени на телекомуникационните си услуги. При това страни с много по-висок стандарт от България. Т.е. не е тайна, че цените на наетите линии не са по чергата на българите като ниво на стандарт. Разбира се, това не е предмет на настоящата дискусия. БТК е монополист, никой не й отрича правото да бъде монополист на наетите линии и на телефонията, но все пак ние не можем да разберем защо трябва Интернет и особено VSAT свързаността да се разглежда като такава голяма опасноста за телефонията, при положение, че повечето от VSAT връзките в България са асиметрични, т.е. това означава, че те са строго предназначени за Интернет, а за телефония се изисква симетрична връзка така или иначе. Освен това всички VSAT връзки имат закъснение, което предизвиква, както на повечето от тези, които са запознати с проблема е известно, ехо и достатъчно лошо качество на разговора по Интернет и на практика са неприложими за тази цел. Реално използваеми за телефония са линиите, които БТК предоставя. БТК предоставя наземни и оптични линии до Германия, които са с малки закъснения, 100 % симетрични, да, те стават за телефония, няма съмнение. Но всъщност се удря една друга част от пазара, която на практика не дава толкова добри предимства на тези, които я използват за да правят телефония и освен това, не звучи ли малко странно, че ако ни боли пръста ще отрежем цялата ръка! А ви казвам, че когато някой го боли пръста обикновено не си реже ръката, а гледа да си излекува пръста. Т.е. нека се наблегне наистина на забраната да се прави телефония и да се намери начин това да се контролира, а не да се изрязва целият сектор на практика. А всъщност може би цялата цел на това мероприятие е просто върху VSAT връзките да бъдат наложени допълнителни комисионни за БТК, които да ги направят достатъчно скъпи и принудят всички, които се ползват от тях в момента да купуват услуги от БТК по наземни линии. Само че това, уверявам ви, няма да доведе до намаляване на опасността от правене на телефония. Напротив, ще я увеличи. А. Славински: Съгласен съм с последното. Между другото искам да ви кажа, че говорейки за асиметричните връзки или асиметричната структура, която е използвана за Интернет, струва ми, че в приемна посока няма никакви ограничения за никого. Нека да чуем и г-н Стойков и неговия коментар, но струва ми, че не е предвидено в приемна посока каквито и да са ограничения за Висат. Веселин Стойков: Това е безусловно. Моят коментар ще бъде много кратък. Аз съм представител на независимия регулатор. Независимият регулатор е най-лошият човек в държавата, него не го обичат нито операторите, нито населението, защото той е против всички, стараейки се да балансира интересите на всички. Същевременно независимият регулатор е най-нещастният, когато един пазар върви не към посока на либерализация, каквато е целта на неговото създаване и на неговото съществуване, а към посока на делиберализация или монополизация. Независимо от това Държавната комисия подкрепя идеите, за които говорим и които са предложени като изменения в закона, защото балансът на обществения интерес в България изисква да се предприемат известни мерки за затягане на монопола, не за разширяване, а за затягане на монопола става въпрос. Тази дискусия може да бъде много дълга и много разгорещена, разбира се, ако бъде коректна и със съответните аргументи би било великолепно, аз не съм готов да водя тази дискусия, мога само да кажа, тук някой подхвърли пример с Румъния - Ромтелеком - румънския монопол. Значи в Румъния има пълен инфраструктурен монопол на Румънския телеком. Това означава, че всички фиксирани мрежи са в монопола на Ромтелеком. Например, никой не се съмнява, че VSAT мрежите са фиксирани мрежи. Значи такива на парче примери могат да бъдат подвеждащи за всяка от страните. Очевидно, че необходимостта една компания, която изпълнява социални функции, тук някой подметна, че имаме връщане към социализма… Значи нямаме връщане към социализма, а имаме опит за отърваване от социализма, защото БТК още носи на гърба си социалистическите следи. БТК е една компания, която вътрешно се кроссубсидира и то значително, в разрез на всички пазарни принципи и на всички модерни европейски тенденции. Това не е вина на самата БТК. Това е онази обреченост на още години борба за съществуване, която съществува във всеки друг сектор - в здравеопазването, в образованието, в пенсионното дело, в социалното и къде ли не още. Значи нашият телеком изпълнява социални функции. Аз по една случайност бях свидетел във Финландия, където буквално за две седмици техният монополист върху международния трафик загуби 52 % от пазара си просто за две седмици. В България този процес вероятно няма да стане за две седмици, вероятно ще стане за шест месеца или нещо такова. В момента обаче на либерализация приходите на телекома от международни услуги, от международно свързване ще паднат в пъти. Днес, когато тези приходи представляват близо 80 % от приходите на БТК и те издържат всичките вътрешни връзки. Вие си представяте в какво драматично положение ще изпадне националният телеком, ако не бъде преструктуриран. Какво означава това за средния българия, за чичо от село. Чичо от село днес си позволява да има два телефона в къщи, които не навъртат никакъв трафик. Един му стои в кухнята, другият му стои в стаята. Защото му е безплатно. Защото той плаща нищожна цена за линиите, които заема и ако успее да изкопчи от местната централа две линии си ги вкарва, за да му е удобно и за всеки случай. Това е факт. Чичо на село не генерира трафик, но използва линии. Същевременно международният трафик е ужасно скъп, това всички го знаем, и затова има реклами, вече се появяват - 10 пъти по-евтино Колбек услуги или Интернет и т.н. Тая драма, която е в момента, няма да приключи скоро, ако не започва да приключва по някакъв начин. Какъв е тоя начин? Ами това е преструктурирането на БТК. Това означава едно значително намаление на цените на международния достъп до края на 2003 г., т.е. той трябва да върви надолу плавно, така че да може БТК да посрещне либерализирания пазар без катастрофално отражение върху своята дейност, но срещу това в пъти намаление на цените на международния трафик ние не можем да поискаме в пъти увеличение на вътрешните цени, цените за