|
Тема |
Re: Тежки преломни времена [re: neuromanser] |
|
Автор |
Pell Gordon (bank clerk) |
|
Публикувано | 27.09.10 14:14 |
|
|
Не знам точно как да продължа. Два месеца се занимавах с разни други работи. А сега се връщам пак в Реалността. На същата мъртва Нулева точка.
Накратко - В София, без да разбирам грам от криминалистика, следите сочат, че Мобика Монетен 02/989-04-95 на адрес ул. Граф Игнатиев №36, паметника "Попа", има същото състояние и повреда, защото е блъскан садистично от същото "невидимо" лице, както преди 2, 3 или 8 месеца.
Уличните телефони отдавна се ползват за всичко друго, освен за телефони.
Година след година и месец след месец едно и също лице троши по един и същ начин един и същ конкретен телефон.
На 1 метър навътре, в посока към Нотариата, до тази Мобика има още една Мобика, която се различава само по номера си, който започва с 981.
Тя, обаче, в последните 4 години не е удряна, нито самопроизволно повреждана нито веднъж! Въпреки, че има същите чаркове, електролитни кондензатори и много много евтина платка - само 970 лв.
По този случай изпаднах в разни размисли. Попитах един приятел какво би станало, ако Рамзан Кадиров евентуално беше български президент. И се опита да обясни на футболните запалянковци и някои други категории младежи понятието "труд" в стила на неговата политика. Той каза, че хора от различни наши партии щели силно да го обикнат. След това наши велможи да го оберат и да потънат на Офшорните острови. А той, с таке и късо палтенце да избяга обратно в Чечня. И да потъне в дълбока молитва в джамията на град Гудермес.
|
| |
|
|
|