По време на Руско-турската война пощенска грешка докарва у нас първия телефонен апарат, използван от руското командване. След Санстефанския и Берлинския договор първото държавно учреждение в България, създадено от руското управление е телеграфопощенското ведомство.

На 11 април 1879 г. княз Дондуков-Корсаков утвърждава "Временни правила по пощенската част в България". Те влизат в сила на 1 май 1879 г. (стар стил). Тези първи административни актове стават и първият документ за устройството и функционирането на телеграфопощенските служби у нас. Затова в историографията датата 14 май (по нов стил) се приема за началото на самостоятелните български съобщения.Веднага след това се правят постъпки и на 6 септември 1880 г. Княжество България става член на Международния телеграфен съюз, а от 1886 г. в Телеграфния правилник се предвижда нова глава - "Телефонна служба".


На 1 май 1879 г. - рождената дата на родните съобщения, се пускат в употреба и първите български пощенски марки. Те се отпечатват в Русия. Все още се спори кой е автор на проекта - Георги Яковлев Кирков, по-късно директор на Държавната печатница в София, или някой друг. Тези първи марки имат еднакъв сюжет - изправен лъв в елипсовиден медальон. Поради липса на българска валута стойността им е определена във франкове и сантими. През 1881 г. след установяване на българска парична единица се поръчват нова партида пощенски марки със същия сюжет, но вече в български левове и стотинки.

След Освобождението монтираните на отделни места телефонни апарати са любителски. Едва през 1886 г. телефонът се използва за обществени нужди, когато в техническата работилница на Телеграфната служба на ъгъла на столичните улици "Васил Левски" и "Стефан Караджа" се инсталира първият градски телефонен номератор с пет телефонни поста - в двореца на княза, в кабинетите на министър-председателя и директора на пощите и телеграфите, Четвърти полицейски участък и един - на частния търговски представител Кауфман. За този пръв телефонен номератор не са запазени никакви документи. Затова можем само да предполагаме, че е бил 20-линеен, тъй като до края на годината телефонните постове стават 17.

Във връзка с Първото българско изложение в Пловдив се изгражда първата междуселищна телефонна линия София - Пловдив. Нейното официално откриване става на 13 януари 1892 г. През 1893 г. се издава списък на телефонните абонати в София.

През следващите 50 години се монтират множество телефонни номератори, обслужвани от телефонистки. Капацитетът им само за София достига 8 000 поста.

През 1934 г. се сключва договор със "Сименс & Халске" за доставка на автоматични телефонни централи "А-29". Съгласно контракта през периода 1935-38 г. се монтират първите АТЦ у нас - най-напред в Стара Загора на 8 септември 1935 г. с капацитет 600 поста, а през 1936 г. се пристъпва към частична автоматизация на телефонните съобщения в столицата. На 14 юни същата година влиза в експлоатация първата декадно-стъпкова централа "Лъвов мост" с капацитет 2000 поста, а през следващите две години са пуснати АТЦ-"Надежда", "Военно училище", "Слатина", "Червен кръст" и "Красно село".

Страната ни не изостава и в развитието на радиоразпръскването. Първите лампови радиоприемници се внасят в България през 1924 г. от френската фирма "Радиола". На 13 април 1927 г. се приема първия Закон за радиото у нас. Въз основа на него срещу държавна такса се разрешава инсталирането на радиоприемници. В края на 1929 г. се поставя началото на радиопредаванията в България. Чрез построен в Инженерната работилница в София от техника Георги Вълков 60-ватов радиопредавател, за първи път в радиоефира се чува българска реч. Но по искане на държавата предаванията са преустановени, тъй като над тях липсвал контрол. През следващата година група радиолюбители основават съюз, наречен по-късно Български радиосъюз. С приетия през 1935 г. "Закон за радиото" държавата поема радиоразпръскването в свои ръце.

До 1951 г. на Балканите и в повечето европейски страни няма телевизия.