|
Спомняте ли си за списанието ""? Списанието спря да излиза през 2001 година, но електронните архиви са още живи. Една хубава статия от Инж. Зоя ВЕЛИЧКОВА за .
140 ГОДИНИ ОТ ОТКРИВАНЕТО НА ТЕЛЕФОНА
15 години преди Александър Бел германецът Филип Райс от 10-метрово разстояние чува гласа на жена си, чрез изобретен от него апарат
26 октомври 1861 година е рождената дата на телефона
Инж. Зоя ВЕЛИЧКОВА
Мечтата на човека да осъществява връзка помежду си, да чува любимия глас, колкото и големи да са разстоянията, го съпътства през всички времена и епохи. Един млад учен Филип Райс посветил целия си живот и дейност на тази мечта. 140 години ни делят от времето, когато за пръв път на разстояние от 10 метра той успява да чуе гласа на жена си чрез апарат направен от него. Това е епохално откритие, макар че първият прототип на телефон е примитивен и съществено се различава от съвременните апарати. Но това е първата крачка от шеметния триумф на телефона по целия свят .
На 26 октомври 1861 г. Филип Райс изнася пред членовете на Физическото дружество във Франкфурт на Майн доклад върху открития от него апарат за предаване на музикални звуци и говор на разстояние по електрически начин и го нарекъл ‘’телефон’’. В историографията тази дата се смята за рождена на телефона, тъй като е направен първият успешен опит за разговор, въпреки че практическото му приложение става 15 години по-късно от Александър Греам Бел /1876 г./. Може би откритието на младия Райс не събужда интереса и не е оценено от строгите научни среди, пред които го представя, а може би е доста рано човечеството да разбере огромното значение и многообразното приложение на това изобретение. Когато Бел предлага своя телефон за практическо ползване, Филип Райс вече е починал от туберколоза, едва 40-годишен /14 януари 1874 г./.
Йохан Филип Райс е роден на 7 януари 1834 г. в Гленхаузен, провинция Хесен, Германия. След завъшване на образованието си в институтите " Гарние" във Фридрихсдорф и "Хесел" във Франкфурт на Майн през 1850 г. става учител по физика, като същевременно обзавежда малка работилница, в която провежда своите опити за предаване и приемане на музикални звуци чрез електричество. Младият изобретател полага много усилия и труд, изучава електротехника, физиологията и свойствата на човешкото ухо и законите на акустиката. Ето какво пише в своите записки през 1868 г. " Насърчен от моето преподаване по физика, аз поднових през 1860 г. една вече по-рано започната работа върху слуховите уреди и с радост забелязах, че усилията ми се увенчаха с успех. Сполучих да изобретя апарат по подобие на слуховия орган, с който беше възможно да се предават звукове ясно. Освен това посредством галванически ток можеше да се възпроизвеждат на разстояние всички видове тонове. Аз нарекох този апарат "телефон" .
Райс на няколко пъти представя своите апарати и прави опити с тях пред заседания на естествениците в Гизен и Висбаден, пред физиците във Франкфурт на Майн, където предал и приел говор на 10 метра разстояние. Няколко модела от първите му апарати са запазени и до днес в своя оригинален вид. По замисъл и устроиство апаратите на Райс са доста остроумно направени. Предавателят, който представлява прототип на микрофон, е направен по подобие на човешко ухо. На външното ухо отговаря разширеното отверстие, пред което се говори или се поставя някакъв звуков източник. Къс канал води до кухината на четвъртита резонаторна кутия, на горното кръгло отверстие на която е опъната суха кожена мембрана. В средата на мембраната е закрепена контактна платинена пластинка, леко допираща се до друга, поставена върху рамо, закрепено за дървената кутия. Контактите представляват част от токовата верига, към която принадлежат още електроакустичният приемник, галваническият елемент и проводниците, които ги свързват. Приемникът представлява просто електромагнитно устройство, състоящо се от дъсчена резонаторна кутия за основа. Върху две колонки е закрепена хоризонтално за двата си края тънка стоманена игла, служеща за сърцевина на електрическа бобина с достатъчен брой навивки. Тя подходящо е закрепена на резонаторната кутия. Когато пред наустника на предавателя се говори или се произвеждат музикални звуци, трептящата мембрана изменя контактното съпротивление на платинените контакти и се получават говорни или музикални токове. Те протичат през навивките на бобината на приемника и създават променливо магнитно поле, което привежда стоманената игла в трептене. Тя от своя стана възпроизвежда говора или музикалните тонове, предадени пред наустника на предавателя. Резонаторната поставка усилва звуците и те ясно се възприемат от ухото на човека. Тези елементи, макар и в примитивен вид тогава, и до днес остават принципно същите в говорната верига на телефонните апарати, само че в много по-съвършен съвременен вид. През цялостното развитие на телефона може да се каже, че първите 15 години са минали в затишие. Следващите 110 години телефонът намира бързо разпространение по цял свят и във всички области. През последните 15 години настъпи истински бум в развитието на телефона – не е необходимо телефонните кабели да опасват земята. Мобилни и сателитни връзки навлязоха в нашето ежедневие .
|
Малко история
