Зад лъскавата обвивка монополистът все още се намира в близкото минало.
Поради липса на други възможности и аз реших да стана клиент на така широко рекламираната услуга БТК ADSL. Ако се гледат предложенията на другите доставчици на интернет в София, те са в пъти по-изгодни и предоставят технически условия, които са недостижими за БТК ADSL. Телефонният кабел обаче достига почти навсякъде. И засега в София това ми се струва единствената причина някой да е клиент на БТК ADSL. Със сигурност причината не е доброто обслужване. Но рекламите със супер Любо не спират и голяма част от хората сигурно са убедени, че 4 мегабита е една суперголяма скорост. Само ще вметна, че скоростите на един обикновен квартален доставчик на интернет стигат до над 20 мегабита - едно число, което е 5 пъти по-голямо от 4. Но обикновеният потребител едва ли обръща такова внимание на тези загадъчни цифри. Той гледа реклами и това е достатъчно.
Потребителят дори някак си е убеден, че това е една много стабилна услуга, която почти никога не прекъсва. Но нека погледнем отвъд мегабитите. Технологията на ADSL се гради на предположението, че човек използва интернет основно за разглеждане на сайтове, което значи, че основният трафик е откъм мрежата към домашния компютър (даунлоуд). По тази причина скоростите, които се рекламират в България, или т. нар. мегабити, се отнасят именно за тази посока на данните. В другата посока (ъплоуд) скоростта е значително по-ниска. Всъщност официалното съотношение на БТК ADSL е 1:16. Това е едно абсурдно ниско съотношение, имайки предвид, че технологията позволява доста по-високо. Това значи, че ако сте на тарифа 4 мегабита (най-високата за домашни потребители), рекламирана скорост е 512 КБ в секунда, реално достижимата е до 470. Ъплоудът е официално 32 КБ в секунда - на практика до 20 КБ. Но какви са ситуациите, при които може да се наложи скоростта към мрежата да е достатъчно голяма? В най-честия случай изпращането на писмо с прикачен файл при ADSL може да се окаже много "дълга" задача.
Ако обичате да снимате и да пращате снимки на приятелите си, ще се откажете да пращате снимки на приятелите си.
Моето свързване към интернет чрез БТК се оказа дълга задача. След обаждане на "горещия" телефон от типа "обади се и се свържи" се оказа, че ще минат поне 10 дни, преди да ме свържат. От другата страна на линията нямаше човек, който ще ме свърже в интернет, а просто някой, който записва моето желание да се свържа в интернет. По-късно разбрах, че тези срокове, в които се чака нещо да се случва, са характерни за обслужването на клиентите. Казаха ми, че е по-бързо да отидеш лично, отколкото да се обаждаш на "бързия" телефон. Отидох в Телефонната палата, в центъра на София, стара сграда отвън, лъскава отвътре. Служители зад маси и клиенти на столове. Изобщо всички си умират да ме обслужат. Служителят записа моите данни и всичко беше наред, докато не се оказа, че от предишния ми разговор по телефона за свързване са останали някакви следи в системата. Настана смут, той отиде да се съветва с колегите, да пита какво да прави, защото той самият не знаеше какво да прави. После се върна и ми каза разтревожено, че трябва да се внимава да не стане някакво дублиране, защото
"Тогава, повярвайте ми, няма човек в БТК, който да може да оправи това...".
С треперещ пръст той натисна клавиша и о, щастие, всичко беше наред. Тук трябва да се споменат някои от особеностите на договора, който се сключва с БТК. Най-важната особеност е, че най-ниските месечни такси важат само ако подпишете договор за 2 години. За 6-месечен договор например тя е близо два пъти по-висока. Това е важно, защото този договор е обвързващ, т.е. сметките са дължими дори ако се откажете от ползването на услугата. Може с голяма доза сигурност да се твърди, че подобен договор не се сключва от никой друг доставчик на интернет или каквото и да е друго. Другият интересен факт от договора е, че освен записаното в него клиентът трябва да се съобразява и с "Общите условия за предоставяне на услугата БТК ADSL". Общите условия обаче са публикувани на сайта на БТК и изобщо не е ясно как е възможно те да бъдат прочетени от клиента поне докато договорът не е подписан и няма интернет. Естествено тези общи условия могат да се променят постоянно и едностранно от БТК. Последният обаче няма избор и трябва да подпише въпреки всичко. Аз подписах, заявката беше в ред, дадоха ми един пакет с гръмкото наименование "Инсталирай сам", в който имаше ADSL модем и всичко беше наред. Увериха ме, че интернет ще имам след три дни, защото това бил технологичният срок. В края на този срок обаче служител от БТК се свърза с мен и ми каза, че телефонната линия била някак си уплътнена и поради този факт не може да се пусне интернет.
Единственото решение е да се смени телефонният номер.
Следва смяна на телефонния номер. Договорът е подписан, дните минават, а интернет няма. След два дни номерът е сменен. Наистина не разбрах защо при подписването на договора фактът, че телефонният номер не е подходящ, остана скрит. А в края на този процес аз някак си се оказах с два договора и два модема, които са собственост на БТК, единия от които трябваше лично да отида и да го върна в Телефонната палата. Суматохата, която настана там и проблемитеь свързани с това как именно се приема обратно модем, е тема на отделен разговор. И така след повече от седмица мъки вече имах интернет - ура, ура. Но се оказа, че това не е краят на мъките.
След първоначалното свързване всеки клиент има предварително определени име и парола, с които трябва да се регистрира на сайта на БТК www.my.contact.bg. Това дава възможност за използването на допълнителни услуги като следене на трафика, електронна поща и някакво малко лично пространство, което с тая скорост няма никакъв смисъл да се използва. Е, регистрирането ми се оказа неуспешно, защото... в името и паролата ми, които БТК ми даде, имаше символи, които сайтът отказваше да приеме. Това наистина е много интелигентно... Накрая след дългата битка сметките за телефон и интернет да пристигат заедно се оказа, че те са били отделни и без предупреждение останах без интернет. Но хайде, щом причината е в мен и аз съм този недобросъвестен потребител, който не си е платил, ще си платя. Точно в деня, в който реших да направя това обаче, беше невъзможно, защото цялата система за плащане на БТК в София не работеше. А мен учтиво ме помолиха да се опитам да платя на следващия ден. Обаче нали се сещате? След плащането срокът за пускане е два работни дни. Едно не може да се отрече на монополиста, обича да има срокове, в които да не върши работата си.
Здравко Андонов
"Новинар" 20 ноември 2007 , 10 стр.
|