"168 часа" 9 декември 2005 , 14 стр.
С 1 милиарда лева ни излъгаха за БТК
Новите собственици на телекома са стари познайници
АНАЛИЗ
С 1 милиард лева се оказва завлечена българската държава в резултат на скандалната приватизация на Българската телекомуникационна компания (БТК).
Това показа последната сделка с акциите на родния телеком, при която исландският милиардер Тор Бьорголфсон брои 600 милиона евро за 65% от компанията.
Информацията за покупката се оказа топновина и дори успя да разбуни духовете в родното телекомуникационно и бизнес общество. Само че в разразилата се еуфория всички някак си забравиха да попитат: Наистина ли сега Тор купува БТК? Отговорът е отрицателен. И още: За какво му е на Тор да купува нещо, което вече си има?
А истината е проста
Лондонските юпита пак са излезли на лов за нов стратегически инвеститор. Извадили са целия си арсенал от трикове. Целта е една - БТК да бъде напудрена и продадена с поредната сериозна печалба на някой от европейските телекоми.
Преди по-малко от две години кабинетът "Сакскобургготски" продаде срещу жълти стотинки БТК. Управляващите обясниха на българското общество, че купувач на телекома е американският фонд "Адвент", който имал над 6 милиарда долара инвестиции по цял свят. Доскоро бе тайна, че БТК беше продадена на Лондонското лоби, в което влизат царският син, известни приятели от приближените на Негово Величество, бивши и настоящи вицепремиери и министри, и скандинавския им касиер.
И ако истинските собственици на БТК могат да се крият зад един или друг милиардер, зад една или друга офшорка, нещото, което не могат да скрият, е колко струва БТК и
колко по-малко платиха
за нея лондонските юпита. Сметките никак не са сложни. Най-простият начин да се оцени една компания е да се умножи чистата й печалба 5 до 7 пъти. Чистата печалба на телекома три години преди приватизацията й беше средно около 120 милиона евро. Това означава, че при среден коефициент "6", цената на БТК (и то без GSM лиценза) е 720 милиона евро. Продаването на мажоритарен пакет акции - в случая 65% от БТК - и отдаването без търг или конкурс на GSM лиценза допълнително увеличава началната й цена поне с 30%, което прави 936 милиона евро. Това означава, че лондонското лоби трябваше да плати за 65% от БТК, и третия GSM лиценз над 600 милиона евро. Но тъй като те са едновременно продавачи и купувачи в тази сделка, естествено я "спазариха" за едва 230 милиона евро. Тогава пак същите обясняваха, че цената се определяла от това което ни давали купувачите (т.е. самите те), а не от икономически анализи и оценки. Да, ама не! - както се казва на популярен език. Веднага след като кабинетът "Сакскобургготски" обилно
поля сделката с шампанско
стана ясно, че тя всъщност е една от най-големите далавери. Но не в полза на държавата. Какво беше учудването на всички, след като останалите 35% от БТК бяха продадени през борсата за рекордните 234-310 лева на акция в брой. За сравнение цената на акция от първите 65% е 67,11 лева. Което автоматично определи пазарната цена на БТК на близо 2 милиарда лева. Така се оказа, че управляващите юпита платиха 1 милиард лева по-малко. Освен това спечелиха онези, които имаха огромни количества компенсаторни инструменти "в запас", срещу които се изтъргуваха въпросните 35% от акциите на БТК, т.е. тези, които
предварително са знаели
за намеренията на кабинета. Най-подготвени за решението на правителството да продава акциите на БТК срещу компенсаторни се оказаха от Сибанк, които от общо 2,8 милиона продавани акции изкупиха 2,1 милиона. Едва ли тогава е изненада, че скоро след успешната "борсова спекулация" именно Тор бе обявен за собственик на 34% от Сибанк.
Но както се казва в такива случаи -нищо ново под слънцето. Схемата вече е проигравана с "Балканфарма" и то с почти същите играчи. (Единствено "168 часа" писа за тази схема още по времето на процедурата и посочи имената на главните действащи лица). При БТК лондонските приятели на царя играха като посредници - уреждат сделката чрез връзките си във властта и намират финансиране в лицето на скандинавския си приятел. При всичко това юпитата извършиха чудеса от храброст - допуснаха "Вива венчърс" да участва в приватизацията преди самата тя още да е регистрирана във Виена; внесоха в парламента закон, с който
да отменят съдебния контрол
върху приватизационни сделки, след като прокуратурата спря преговорите за БТК; подписаха приватизационен договор с неизгодни за България условия и на унизително ниска цена; отдадоха им GSM лиценза без търг или конкурс; още преди прехвърлянето на акциите на БТК ЕАД към "Вива Венчърс" ООД изтеглиха заем от 285 милиона евро, срещу което БТК заложи свои имоти за над 475 милиона евро, и др.
И през цялото това време всички ние в ролята на "публика" трябваше да сме притихнали от възхищение и в да въздишаме по исландската мечта на развития капитализъм в последното действие от родното театро по Лондонски сценарий, озаглавено "Далаверата с БТК".
Артистите в този грозен театър, разигран пред очите на цялото общество, бяха собствените ни управляващи. За особените си заслуги пред Негово Величество някои от тях все още се радват на народното доверие в ролята на министри и високи партийни функционери. Други се уредиха с топло местенце в БТК.
|