... впечатли ме репликата макар и да няма начин да не останат хора, на чийто плещи ще легне всичко... Това състрадание за колегите ли е? Или някаква носталгия по нещата които си работил, влагайки определени позитивни емоции, и които все още ти се иска да правиш, но скапаната ситуация не ти позволява? И понеже се разчувствах и се замислих за себе си - задавам си този въпрос от бая годинки и все още не намирам правилния отговор - не че няма такъв, ама не ми харесва и за това не го считам за правилен - та въпросът ми е: Как трябва да се работи?
Има поне два начина:
Първи - работиш нещо, присъстваш стриктно в рамките на работното време, получаваш си задачите, правиш нещо, отчиташ работата, не ти пука и не мислиш за преди и след, за последиците и развитието - просто роботско ежедневие. Отиваш на друга работа - и там същото. Няма мисъл към работата, няма идея - просто средство за препитание. И не те е грижа какво става, стига да не пострада прекият ти интерес.
Има и друг: приемаш това, което вършиш като лично предизвикателство и му посвещаваш необходимото време и енергия, та като погледнеш назад да чувстваш вътрешна гордост от направеното. И не ти пука какво правят и искат тъпанарите наоколо.
Сигурно има и други вариации по темата, но въпросът ми е : Как трябва? Има ли правилен избор?